Регламентът за прозрачността[1] въвежда разпоредба, която упълномощава Европейската комисия да приеме, чрез акт за изпълнение, Общ план за комуникация на риска (General Plan for Risk Communication – GPRC) за да постигне целите и да е в съответствие с общите принципи за комуникация на риска от ревизираното Общо законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002[2] и свързаните с него закони). Общият план следва да насърчава интегрирана рамка за комуникация на риска, с участието на риск-оценяващите и риск-управляващите, както на европейско, така и на национално равнище.
При изготвяне на Общия план за комуникация на риска от Комисията се изисква да си сътрудничи тясно с Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) и държавите членки. На ЕОБХ е даден мандат да предостави техническа помощ в областта на комуникацията на риска на Комисията като принос за разработването и прилагането на GPRC.
Настоящият научен доклад е изготвен след проучване на научната и т. нар. „сива“ литература (grey literature[3]) в областта на комуникацията на риска. Той предстои да бъде допълнен след завършването на три задачи, възложени на външни изпълнители. Тези задачи включват систематизиране на информацията и докладване за:
За изпълнението на поставените в мандата задачи, е идентифицирана литература в областта на комуникацията като е направено широкомащабно търсене на публикации, след което установените източници на информация са приоритизирани. Използваните за доклада данни са получени основно от академични бази данни (Google Scholar, PubMed, Scopus и Web of Science през февруари и март 2020 г.), включващи специализирана научна литература. ЕОБХ е провел и консултация за да подпомогне своята експертна работна група Методи и препоръки при социалните проучвания (Working Group on Social Research Methods and Advice) при запълване на пропуските в данните и при идентифициране на допълнителни източници на информация.
Съветите по конкретните задания, поставени в мандата, са формулирани след обобщаване на направения литературен преглед. Доказателствената база за формулиране на констатациите, заключенията и препоръките е изчерпателно описана.
Първо са дефинирани ключовите понятия в областта на комуникацията на риска и са изяснени тези, за които информацията в проучената литература е двусмислена. Второ, описани са ключовите аспекти при анализ на аудиторията, включително факторите, влияещи върху възприемането на риска; компромисите при вземане на решенията за управляване на риска и подходите за сегментиране на аудиторията. При това е взето пред вид приспособяването на информацията към нуждите на аудиторията, а наличните инструменти и канали за тази цел са обобщени. Трето, проучени са описаните в литературата инструменти за комбиниране на ключовите фактори в структурирани подходи за комуникация на риска, по-конкретно при профилирането на общия риск и създаването на модели за комуникация на риска. Оценена е ограничената налична литература, касаеща съществуващите модели за координирана комуникация на риска на различни нива (национално и ЕС), включваща информация както за научни консултативни органи, така и за риск-управляващите.
Последната част на научния доклад предоставя информация, която да се ползва при разработване на комуникационните стратегии по ключовите съгласно Регламента за прозрачност въпроси като:
Заключения по всички въпроси, поставени в мандата, са предоставени в отделните части на доклада, а най-важните констатации са обобщени във финалните заключения. Направени са няколко препоръки към Комисията, както по отношение на изготвянето и прилагането на GPRC, така и относно необходимостта от научни изследвания, които са от съществено значение за по-нататъшното подобряване на комуникацията на риска в ЕС. Тези препоръки включват и начини за тестване на предложената рамка за профилиране на общия риск, работа посредством общи комуникационни платформи на риск-оценителите и риск-управляващите и практически подходи за справяне с разпространението на невярна информация в областта на безопасността на храните.
[1] Регламент (ЕС) 2019/1381 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига и за изменение на регламенти (ЕО) № 178/2002, (ЕО) № 1829/2003, (ЕО) № 1831/2003, (ЕО) № 2065/2003, (ЕО) № 1935/2004, (ЕО) № 1331/2008, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) 2015/2283 и Директива 2001/18/ЕО
[2] Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните
[3] Терминът grey literature се отнася за данни от проучвания, които са получени /издадени/разпространени извън традиционните академични или търговски структури
Национален контактен център на EFSA
Център за оценка на риска по хранителната верига
Министерство на земеделието, храните и горите
Бул. Цар Борис III, 136
1618, София
БЪЛГАРИЯ
EFSAfocalpoint@mzh.government.bg
http://corhv.government.bg/
http://focalpointbg.com/