Канцерогенност на акриламида – нови доказателства, свързани с експозицията чрез храни
11-ти Научен колоквиум на EFSA 's - Канцерогенност на акриламида – нови доказателства, свързани с експозицията чрез хранителния прием
.jpg)
Пълен текст на резюмето: Summary 
(0.1Mb)
Пълен текст на документите: Document (1.6Mb)
Осемдесет учени от 22 страни, главно от Европейския съюз, а също така и от Швейцария, САЩ и Бразилия се събраха на научен колоквиум, организиран от EFSA в Табиано, близо до Парма, Италия, за да обсъдят текущото положение и бъдещите предизвикателства по отношение на потенциалната токсичност и риск за ракови заболявания, свързани с експозиция на акриламид чрез хранителния прием. Акриламидът е замърсител, който може да се образува при приготвяне на храни на високи температури, особено в храни, съдържащи скорбяла, такива като хрупанки, пържени картофи и хляб.
Колоквиумът беше организиран за стимулиране на откритата обмяна на виждания и експертиза по нова информация за акриламида, появила се след като Общия експертен комитет на ФАО и СЗО по добавки към храни (JECFA) направи оценка на риска за акриламид (2005 г.), класифицирайки го като потенциално вредно вещество в храни.
През 2005 г. Научният панел на EFSA по замърсители в хранителната верига (CONTAM) се съгласи с основните заключения и препоръки на JECFA, че може да има съображения за здравето, свързани с експозиция на акриламид и препоръча преоценка веднага, след като се появят нови данни за канцерогенност или човешки биомаркери на акриламида. Поради това, учените на колоквиума обсъдиха дали новите епидемиологични данни, данните за човешки биомаркери, канцерогенност и експозиция чрез хранителния прием изискват преразглеждане на предишната оценка на риска от акриламид в храни.
Учените постигнаха консенсус, че последната оценка на акриламида, проведена от JECFA и приета от EFSA, е все още актуална и понастоящем няма нужда от ревизиране на оценката на риска. Въпреки това, очаква се появяването на допълнителни нови данни през следващата година, които могат да намалят несигурностите и, съответно, да се наложи актуализиране на научната основа на оценката на риска.