Научно становище на Панела по биологични опасности
(Запитване No EFSA-Q-2007-036)
Прието на 18 октомври 2007
Резюме
По искане на EFSA Панелът по биологични опасности (BIOHAZ) трябваше (i) да идентифицира щамовете и/или серотиповете на VTEC, които са патогенни за хора, (ii) да даде консултация по отношение на аналитичните методи, включително тестване за факторите на вирулентност, които да се използват за откриване и идентификация на патогенните за хора VTEC щамове/серотипове от храни и животни и (iii) да препоръча най-оптималните от гледна точка на общественото здраве методи за мониторинг в животински популации и храни. Панелът BIOHAZ заключи, че има голямо разнообразие от VTEC в популациите животни, отглеждани за храни, чието значение от гледна точка на общественото здраве е неясно. С риск за общественото здраве са свързани ограничен брой серотипове (т.е..O157, следван от O26, O103, O91, O145 и O111), но изолатите от тези серотипове не са непременно патогенни, когато са намерени в храни или живи животни.
Основните фактори за вирулентност (гени), идентифицирани за патогенните за хора VTEC са: vtx1, vtx2, vtx2c и eae. Няма консенсус по оптималната стратегия за характеризиране на тези фактори (гени). Панелът BIOHAZ заключи, че понастоящем не е възможно да се дефинират напълно патогенните за човека VTEC. Разви се, обаче, концепцията за серопатотип, която класифицира VTEC в групи, основавайки се на емпирично познание за типичните клинични резултати от инфекции с VTEC, комбинирани с познание за серотип, подтип vtx и наличие на допълнителни фактори за вирулентност. Тази концепция би трябвало да се прецизира и може да бъде ценен инструмент в бъдеще за оценката на патогенния потенциал при хора на различните серотипове VTEC.
Има стандартни и валидирани алтернативни методи, които се препоръчват за използване при откриване и изолиране на VTEC O157 от храни и животни. За други серотипове няма общоприети и валидирани методи, но са разработени прагматични подходи. Трябва да се разработят усъвършенствани методи за откриване и изолиране на VTEC не-O157 от храни, животни и околната среда. Няма стандартен протокол за изброяване на VTEC O157 или други VTEC серотипове в проби от храни или от околната среда и трябва да се разработят такива количествени методи. Изброяването на VTEC обикновено не е част от програми за рутинен мониторинг или тестване, чъпреки че количествените данни са от първостепенно значение за по-доброто разбиране на рисковете за човешкото здраве. Съвременният прогрес при методите за молекулярно откриване комбинират традиционните методи за откриване и са насочени към серотип-специфичните гени, vtx и други вирулентни гени. Необходимо е, обаче, изолиране на VTEC и следващо характеризиране на щама, за да се гарантира, че откритите гени присъстват в същата бактерия. Преживните ( особено говедата) са признати за основен резервоар на VTEC, по-специално VTEC O157. Няма достатъчно задълбочена информация за наличие на VTEC в други животни, освен говедата. Прасетата и птиците не са идентифицирани като основен източник на VTEC при инфекции у хора в Европа. Хранителните продукти, изложени на замърсяване с изпражнения от преживни са опасни за инфекции на хора с VTEC, но понастоящем няма данни, позволяващи извършване на смислени сравнения между различните страни членки. Добрите хигиенни практики в кланиците и преработващите предприятия, включващи мониторинг за микробиологични показатели (Enterobacteriaceae и генерични E. coli) изглеждат най-ефективен метод за намаляване на рисковете за общественото здраве от инфекция с VTEC. Отговарянето на хигиенните критерии, обаче, не е достатъчно да гарантира отсъствието на VTEC в концентрации, достатъчни за причиняване на човешко заболяване. Прилагането на ефективни валидирани HACCP процедури за производство на сурово готово за ядене месо, месни продукти и други храни е важно за намаляване на риска за общественото здраве от заразяване с VTEC.
Съвременните мониторингови дейности, извършвани като част от Директивата за зоонозите (2003/99/EC), въпреки че осигуряват ценни данни от отделните страни членки, в някои моменти не са достатъчно хармонизирани. Където е възможно трябва да се полагат усилия за прилагане на методи, които дават наистина сравними данни от различните страни членки. Мониторингът на живи преживни животни, средата във фермите, водата и другите отдели на околната среда може да бъде изключително полезен за насочени епидемиологични проучвания и за изследвания, но ще даде само честота в отделни точки и е малко вероятно да предостави реално сравними данни от различните страни членки. Мониторингът в кланиците представлява практическа точка във веригата на месото, която е възможно да даде възможност за сравняване на резултатите вътре в и между страните, докато пробовземането на сурово месо или нарязан материал с хармонизирани методологии би дало репрезентативна картина за разпространението и концентрацията на серопатотипове на VTEC в месото при влизането му за преработка или дистрибуция в хранителната верига.
Панелът BIOHAZ препоръчва данните от мониторинга на разпространението и концентрацията на VTEC в изпражнения, кожа и трупове от преживни след замразяване в кланицата да се използват при оценката на риска за потребителите. Координираното пробонабиране на сурово месо или нарязани материали за разпространение и концентрация на VTEC ще даде подходящи сравнения между страните членки. Насочените проучвания, проведени координирано между страните членки, на храни, свързвани със заболяването, трябва да включват месо от преживни животни и рязани хранителни продукти (особено тези, които вероятно ще се консумират без да бъдат готвени), готови за ядене ферментирали меса, пресни зеленчуци и салати, непастьоризирано мляко и получени от него млечни продукти.
Панелът BIOHAZ препоръчва мониторингът първоначално да се концентрира върху VTEC O157, тъй като този серотип най-често се свързва с тежки инфекции у хора (включително ХУС) в ЕС. След това мониторингът трябва да се разшири към другите серотипове (например O26, O103, O91, O145 и O111), идентифицирани от периодичния анализ на болестите у хора в Европа и епидемиологични данни като най-честа причина на инфекции у хора. Препоръчва се и всички страни членки да използват хармонизирани методи за определяне на серопатотиповете VTEC от човешки и други източници, за да се постигне по-ефективен мониторинг чрез сравняване на изолати от храни и животни с такива от хора. Това трябва да се подкрепи с дискусия с консенсус, включваща Референтната лаборатория на Общността (CRL) за VTEC и други релевантни референтни лаборатории. Централизирано трябва да се събира характеризиране на щамове чрез използване на методи за анализ на данни, подобни на използваните от например PulseNet Europe.
Ключови думи: VTEC, фактори за вирулентност, методи за откриване, методи за изолиране, характеризиране, серопатотип, мониторинг, животински популации, храни, обществено здраве