17-03-2015
Морски биотоксини в ракообразни – група Сакситоксини
Прието на 25 март 2009
Научно становище на Панела по замърсители в хранителната верига
(Въпрос No EFSA-Q-2006-065E)
РЕЗЮМЕ
Токсините от група сакситоксини (STX) са тясно свързани тетрахидропурини и са откривани във филтърно-хранещи се двучерупкови молюски – миди, стриди и други от различни части на света. Те се произвеждат главно от динофлагелати от родовете Alexandrium: напримерAlexandriumtamarensis, A. minutum (syn. A. excavata), A. catenella, A. fraterculus, A. fundyense и A. cohorticula. STX-токсините причиняват отравяне с ракообразни у хора (PSP), характеризиращо се с леко усещане за мравучкане или изтръпване около устнитедо смъртоносна парализа на дихателната система. В тежките случаи спирането на дишането настъпва от 2 до 12 часа след консумиране на ракообразни, замърсени с токсини STX. Идентифицирани са повече от 30 различни STXаналози, от които най-токсични са STX, NeoSTX, GTX1 иdc-STX.
Токсикологичната база данни за токсините от STX-групата е ограничена и обхваща главно изследвания на острата им токсичност след интраперитонеално приложение. За целите на мониторинга са използвани техники на HPLC и множители за токсичен еквивалент (TEFs) за изразяване на откритите аналози като STXеквиваленти. До получаването на по-добра информация, Научният панел по замърсителите в хранителната верига (CONTAMPanel) предлага следните TEF, основаващи се на остра интраперитонеална токсичност у мишки:STX = 1, NeoSTX = 1, GTX1 = 1, GTX2 = 0.4, GTX3 = 0.6, GTX4 = 0.7, GTX5 = 0.1, GTX6 = 0.1, C2 = 0.1, C4 = 0.1, dc-STX = 1, dc-NeoSTX = 0.4, dcGTX2 = 0.2, GTX3 = 0.4 и 11-hydroxy-STX = 0.3.
Въз основа на наличната информация, може да се заключи, че свързването на токсините от STX-групата към каналите за натрий и последващият блокаж на проводимостта през тези канали е основният молекулярен механизъм за действие на тази група токсини върху нервите и мускулните влакна. Няма данни за хронични въздействия на тези токсини у животни или хора, така че CONTAMпанелът не можа да определи поносим дневен прием (TDI). Пред вид острата токсичност на STX-токсините, CONTAMпанелът реши да определи остра референтна доза (ARfD). От данните за интоксикации при хора, описани в повече от 500 случая може да се определи най-ниско ниво на наблюдаван вреден ефект (LOAEL) в рамките на 1.5 мgSTXеквивалент/kgтелесно тегло. Тъй като много индивиди не съобщават за опасни реакции при по-висок прием, очаква се че този LOAELе близък до праговата стойност за въздействие при чувствителни индивиди. Затова CONTAMпанелът заключи, че множител със стойност 3 е достатъчен за преминаване от този LOAELкъм оценено ниво, на което не са наблюдавани вредни ефекти (NOAEL) от 0.5 мgSTXеквивалент/kgтелесно тегло. Счита се, че не е нужен допълнителен множител за вариация между хората, тъй като данните обхващат голям брой засегнати потребители, включително чувствителни индивиди. Така чеCONTAMпанелът определи остра референтна доза (ARfD) от 0.5 мgSTXеквивалент/kgтелесно тегло.
За защита срещу острите въздействия на токсините STX, важно е в оценката на риска от консумация на ракообразни да се използва голям размер на порцията, а не дългосрочна консумация на средна порция. Данните за консумация на различните ракообразни в Европейския съюз бяха ограничени, така че EFSA поиска от страните членки да дадат информация за консумация на различни видове ракообразни. Въз основа на данните, дадени от страните членки, CONTAMпанелът идентифицира, че 400 gмесо от ракообразни е размерът на голямата порция, който да се използва в оценката на острия риск от морски биотоксини.
CONTAMпанелът отбеляза, че консумацията на порция от 400 gмесо от ракообразни, съдържащо STX токсини при настоящата Европейска норма от 800 µgSTXеквивалент/kg месо от ракообразни ще даде прием на 320 µgтоксин (еквивалентно на 5.3 µg/kgтелесно тегло при 60-килограмов възрастен човек). Този прием е значително по-висок от ARfDот 0.5 µgSTXеквивалент/kgтелесно тегло (еквивалентно на 30 µgSTXеквивалент на порция за 60-килограмов възрастен човек) и е вредно за здравето. За да може 60-килограмовият възрастен да избегне надхвърлянето на ARfDот 0.5 µgSTXеквивалент/kgтелесно тегло, една порция ракообразни не трябва да надхвърля 30 µgSTXеквивалент, отговарящ на 75 µgSTXеквивалент/kgмесо от ракообразни.
Имайки пред вид разликите в профилите на токсините, различния брой определени аналози и различните граници на количествено определяне на аналитичните методи, прилагани в европейските страни, както и големия брой проби, при които не може да се направи количествено определяне, CONTAMпанелът заключи, че има твърде многонесигурности за надеждна и репрезентативна оценка на хранителната експозиция на STX токсини в ЕС.Освен това, разликата в киселинните условия по време на екстракцията при различните методи може да доведе до разлики в конверсията на STXаналози с ниска токсичност (нискаTEF) вSTXаналози с висока токсичност (високаTEF). Така че, CONTAMпанелът не можа да коментира рисковете, свързани с консумация на ракообразни, които в момента достигат до пазара.
Загубата на вода по време на преработка в домашни условия (готвене, варене на пара) на ракообразните води до извличане на STX токсините от месото в течността за готвене. Намаляване на концентрациите на тези токсини с 40 – 65% беше наблюдавано за хепатопанкреаса на омар, показвайки, че повече токсини се извличат при преработката, отколкото би могло да се очаква само поради загуба на вода. Предположи се, че нивата на някои аналози са по-намалени поради по-малката им адсорбция в матрицата на хепатопанкреаса.STX токсините са топлоустойчиви в ракообразните до температури, при които се готви или вари на пара (около 100°C). Промишлената обработка в автоклави при по-високи температури (115-120°C) може да намали с до 90% концентрацията на тези токсинив месото на ракообразнитеinshellfishfleshupto 90 %. Това се отдава отчасти на извличането на STX токсините, отчасти на разлагането им при високи температури или на превръщане в STXаналози. CONTAMпанелът заключи, че наличната информация затруднява даването на твърди заключения за възможно преобразуване или разлагане по време на промишлена преработка.
Биологичен експериментален метод мишки (MBA) и HPLC методът на Асоциацията на специалистите по аналитична химия (AOAC) (наречен метод на Лорънс) са официално препоръчаните методи в ЕС за откриване на STX токсини. И двата метода са валидизирани междулабораторно според международните протоколи. Те могат да откриват STX токсини на текущите законодателно определени нива в ЕС от 800мgSTXеквивалент/kgмесо от ракообразни. MBAима граница на откриване от 370 мgSTXеквивалент/kgмесо от ракообразни. Границата на количествено определяне на метода на Лорънс зависи от профила на токсина, който в практиката може да е различен.
За отделните токсини границата на количествено определяне варира от 10-80 мgSTXеквивалент за различните STX-аналози. Голямото понижение на нормата за STX токсини ще наложи модифициране на метода на Лорънс, за да се понижат границите му на количествено определяне, след което ще се наложи ново валидизиране на модифицирания метод, за да се определят новите му характеристики. В метода MBAекстракцията на STX токсините от месото на ракообразните се извършва чрез варене в солна киселина, докато в метода на Лорънс варенето е в оцетна киселина. CONTAMпанелът отбеляза, че тази разлика в условията на екстракция може да доведе до разлики в профила на токсините и до различни резултати, когато аналитичните данни се изразяват в STXеквивалент/kg. Други методи са основаващите се на рецептори, на антитела и течна хроматография – масспектрометрия/масспектометрия (LC-MS/MS). Биомолекулярните методи са подходящи само за скрининг. LC-MS/MSима потенциал за потвърдителни анализи. Нито един от тези методи не е все още валидизиран в междулабораторни изследвания, проведени според международно одобрени протоколи, така че характеристиките им не могат да бъдат оценени и сравнени с официалните методи.
Ключови думи: морски биотоксини, сакситоксини, ракообразни, двучерупчести молюски, МВА, остра референтна доза, размер на порцията, аналитични методи, човешко здраве, оценка на риска
