Европейската комисия поиска от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) да изготви научно становище във връзка с наличието на меламин и структурните му аналози като цианурова киселина,амелин и амелидин в храни и фуражи.
Меламин (2,4,6-триамино-1,3,5-триазин, CAS No. 108-78-1) се произвежда като химическо вещество в голямо количество.Може да се среща в храните като резултат на употребата му в материали за контакт с храни,включително артикули, изработени от пластмаса на база меламин-формалдехид,покритие на консервни кутии,хартия и подвързия и адхезиви. Последната граница за специфична миграция (ГСМ),установена от законодателството на Европейския съюз за пластмаси е 30 mg/kg храна. Меламинът може да се среща в храната като метаболит и продукт на разграждане на циромизина,който се използва като продукт за растителна защита и като ветеринарен препарат, и потенциално като резултат на употребата му като ретардант на горенето. В зависимост от процеса на пречистване,меламин може да съдържа различни нива на структурно свързаните вещества цианурова киселина,амелин и амелидин. Остатъци на циануровата киселина могат да се срещат в храната като резултат на употребата на дихлороизоциануратите като източник на активен хлор в дезинфекционните агенти. Меламинът и циануровата киселина могат да се срещат като онечиствания на фуражи за преживни животни,базирани на урея.
Нелегалната фалшификация на храни и фуражи с меламин доведе до заболявания и смъртни случаи на кърмачета и домашни любимци (котки и кучета),на първо мяста като резултат на увреждане на бъбреците,причинено от кристали или камъни в уринарния тракт. При домашните любимци, получавали храна,фалшифицирана с непречистен (скрап) меламин,съдържащ също неговите аналози, кристалите са съставени от комплекси на меламин с цианурова киселина. При кърмачетата,на които е давана фалшифицирана формула за кърмачета при използването на относително чист препарат от меламин, кристалите се съставени от комплекс на меламин с пикочна киселина, която се намира естествено в урината. Наличието на кристали се съобщава при домашни животни, хранени с фураж, съдържащ меламин и при експериментални животни,третирани или само с меламин или заедно с цианурова киселина. След инцидентите с фалшифицираните храни и фуражи са разработени някfлко аналитични метода за определяне на меламин (с или без аналози) в различни матрикси. В резултат на това са разработени техники за подходяща екстракция и пречистване на пробите за повечето типове храниq включително за храна,богата на протеин,мазнини и въглехидрати. Най-чувствителният и селективен аналитичен метод за определяне на меламин и структурните му аналози е LC-MS/MS (течна хромматография,свързана с тандем мас спектрометрия). EFSA e получил 2239 данни за наличие на меламин в храни и фуражи в Европейските страни. Те са резултат на насочено пробонабиране от продукти,в които фалшификацията се приема за възможна. Поради това че не са представителни за базовите нив, те не се приемат като подходящи за оценка на базовата хранителна експозиция на меламин както се изисква от целите на това становище.Европейските страни не представят данни за циануровата киселина. Таква данни са представени от индустрията. Данните за храни бяха използвани от Панела по замърсителите в хранителната верига (CONTAM) като база за оценка на хранителната експозиция след изключването на малък брой проби с високи количества,свързани със случаи на инциденти на фалшифициране. За възрастните високи консуматори оценките на хранителната експозиция на меламин в различни страни на Европейския съюз,базирани на стойностите за горната граница на доверителния интервал е под 16 µg/kg т.т.За кърмачета,хранени само с формула,оценките на хранителната експозиция на цианурова киселина е под 6 µg/kg т.т. на ден. Тези оценки се приемат за консервативни,защото много данни за наличие са стойности от горната граница за проби, в които съдържанието на меламин или цианурова киселина е под границата на определяне. Експозицията на меламин от миграцията му от материалите за контакт с храна бе оценена от Панела по материали за контакт с храни,ензими,ароматизанти и спомагателни вещества (CEF). Предварителните груби оценки показват,че най-високата потенциална експозиция е при децата. По тази причина,експозицията на меламин от миграцията от материалите за контакт с храни бе оценена по два по-точни сценария (А и Б),при използването на базата данни за индивидуална хранителна консумация за деца (EXPOCHI) за 13 различни страни-членки и типичните и високи нива на миграция на меламин от “стандартни”,съдържащи меламин артикули при типични (сценарий А) и утежнени условия на време и температура (сценарий Б) респективно. Експозицията бе изчислена като се предположи,че всяка напитка или храна може да влезе в контакт с меламин съдържащи артикули,които освобождават меламин във високи количества и получени чрез сумиране експозицията от всички хранителни групи в рамките на деня при сценарий А. При сценарий Б е взета под внимание само експозицията от един хранителен артикул,даващ най-високата оценка за експозиция в рамките на един ден.В този сценарий се приема,че експозицията на меламин от други хранителни артикули не се осъществява същия ден. Общата експозиция на меламин за един ден при типичното ниво на миграция (Сценарий А) варира от 30 до 80 µg/kg т.т./ден (средно) и от 50 до 120 µg/kg т.т./ден (95-и пeрсентил). Експозицията за един ден от една храна/напитка като се вземат под внимание високите нива на миграция (сценарий Б) варира от 40 до 110µg/kg т.т./ден (средно) и от 70 до 230 µg/kg т.т./ден (95-и персентил).Експозицията на домашни животни на меламин е оценена на базата на действащото Европейско ниво от 2.5 mg/kg за смесени фуражи и премикси с нисък и висок сценарий от 0.5 и 10 mg/kg,които включват данните, предоставени от индустрията. У преживните, млечни крави и кози биха били експонирани в най-голяма степен на меламин (40 и 42µg/kg т.т./ден и 160 и 169 µg/kg т.т./ден,ако смесеният фураж съдържа 2.5 mg/kg или 10 mg/kg меламин респективно).При едностамашните домашни животни,птиците(бройлери и носачки) биха били най-експонираните на меламин (179 и 151 µg/kg т.т на ден и 714 и 605µg/kg т.т на ден,респективно,ако фуражът съдържа 2.5 или 10 mg/kg меламин,респективно).При домашните любимци,експозицията е оценена при използването на сценарий,базиран на концентрации на меламин 0.5, 2.5 и10 mg/kg, и консумация,базирана на изискванията за протеин в консервирана храна (средна: 48 g/kg) или суха храна (средна: 13.5g/kg). Експозицията при котките и кучета би била 120 µg/kg т.т. на ден от консервирана храна и 63 µg/kg т.т. на ден от суха храна,съдържаща 2.5 mg/kg меламин. При 10 mg/kg меламин ,експозицията би била 480 µg/kg т.т. на ден от консервирана храна и 250 µg/kg т.т. на ден от суха храна. Експозицията на цианурова киселина при преживните животни е оценена от базиран на урея продукт,съдържащ фуражната добавка в нива до 200 mg/kg цианурат и използването на 30 g на 100 kg животно, което дава дневен прием от 60 µg/kg т.т.на ден цианурат.
Меламинът се абсорбира бързо от гастроинтестиналния тракт и бързо се екскретира от организма с полуживот от 4-5 часа при плъхове и маймуни rhesus при слаб или никакъв метаболизъм. Ограничената налична информация за циануровата киселина също показва бърза абсорбция и бързо елиминиране чрез урината при малка или никаква биотрансформация. Ако концентрацията на меламин в урината е достатъчна за образуването на кристали,тя води до увреждане на проксималните тубули. Образуването на кристари е силно зависимо от рН и е най-вероятно при рН 5.5. Хората могат да бъдат чувствителни към ко-преципитацията на меламин с пикочна киселин, защото хората екскретират повече пикочна киселина в урината от повечето бозейници поради липсата на ензима урат оксидаза и защото рН на урината е по-ниско от това у гризачите. При неонатите,екскрецията на пикочна киселина в урината е по-висока от тази при възрастните. Поради това, че наличието на кристали в урината причинява увреждане на бъбреците, ефектите на меламина не се дължат на системна токсичност а на неговите физикохимични свойства.
Ограничените известни данни за домашни животни показват отсъствие на ефект от поемането на меламин 400 mg/kg т.т. на ден от прасета и 456 mg/kg т.т. на ден при риби и 180 mg/kg т.т. на ден при котки. Амелидин няма остра токсичност и не предизвиква подостра токсичност при 372 mg/kg т.т. на ден,при подаване с храната на овце за период от 6 седмици.Средният дневен прием от 296 mg амелидин/kg т.т. на ден и 97 mg амелидин/kg т.т. на ден от смес на амелин и амелидин,респективно в диетата на овце причинява смъртта на половината животни. Липсват други данни за токсичността на амелин и амелидин у домашни животни,риби и домашни любимци. В лабораторни животни меламин е с ниска токсичност.Повторното дозиране има за резултат лезии на бъбреците и уринарния тракт,свързани с образуването на уринарни кристали. 13-седмично изследване с експозиция на меламин чрез храната на мъжки плъхове дава най-добрата база за характеризиране на зависимостта доза-отговор. Панелът установи бенчмарк доза (BMD10) за 10% повишение на кристалите в пикочния мехур от 41 mg/kg т.т. на ден при ниската граница на доверителност (BMDL10) 19 mg/kg т.т. на ден. Панелът обсъди факторите,които биха могли да допринесат за вътревидовите и междувидовите различия на ефектите на меламина,като въздействието на концентрациите на пикочна киселина и рН върху образуването на комплекси на меламина с пикочната киселина и направи заключение,че произволният фактор на неопределеност от 100 е подходящ за определянето на поносимия дневен прием (ПДП). Панелът направи заключение,че ПДП,определен от Научния комитет по храните не е вече подходящ. Панелът установи ПДП от 0.2 mg/kg т.т. на ден чрез разделянето на BMDL¬10 от 19 mg/kg т.т. на ден с фактора на неопределеност 100 със закръгляне на една единствена цифра. ПДП се приема за подходящ за кърмачета, с изключение на преждевременно родените,които имат по-високи нива на пикочна киселина в урината и по-голяма незрялост на бъбречната функция.
CONTAM изчисли BMD10 от 1.1 mg/kg т.т. на ден и BMDL10 от 0.74 mg/kg т.т. на ден за 10% повишена честота на нефролитиаза. Тези данни не са приети като подходящи за определянето на ПДП поради неопределености в оценката на експозицията, но BMDL10 върху хора има значението на подкрепящо доказателство за адекватността на ПДП от 0.2 mg/kg т.т. на ден,изведен на базата на данни върху животни.ПДП за циануровата киселина от 1.3 mg/kg т.т. на ден е изведена на базата на предишна оценка на дезинфектанта дихлороизоцианурат. Токсикологичната база данни за амелидин и амелин са много ограничени като не може да се определи ПДП. Коекспозицията на меламин и цианурова киселина у домашните животни,рибите,домашните любимци и лабораторните животни показаха по-висока токсичност в сравнение с тази на меламина и цианурова киселина поотделно, поради образуването на бъбречни кристали. Има ограничени доказателства,че амелидин и амелин могат също да образуват кристали с меламин. Наличната информация не позволява идентифицирането на фактор, чрез който токсичността се увеличава при коекспозицията. По тази причина ПДП за меламин не е подходящ,ако има значителна успоредна експозиция на цианурова киселина, амелидин или амелин, поради повишения потенциал за образуването на уринарни кристали. Експозицията с храната на меламин и цианурова киселина индивидуално,оценена от наличните данни,свързани с основните източници, е доста под съответните стойности за ПДП и не прездизвиква безпокойство за здравето на човека или животните. За материалите за контакт с храни, оценените остри експозиции на меламин при деца от съдържащите меламин изделия също е под ПДП с изключение на консервативната оценка (95-и персентил) за деца,които биха могли да бъдат експонирани на меламин в нива малко над ПДП. За тези оценки на експозицията не е идентифицирана тревога за здравето поради тяхната консервативна природа.
Препоръчва се да се преразгледа последната норма за граница за специфична миграция за меламин от материалите за контакт с храните в светлината на ПДП от 0.2 mg/kg т.т. на ден като се вземат под внимание всички източници на експозиция. Има необходимост от данни за едновременното наличие на меламин и неговите структурни аналози (цианурова киселина,амелидин и амелин) в храната или фуража. Има необходимост от допълнителна информация за връзката доза-отговор за комбинации от меламин и неговите структурни аналози (цианурова киселина,амелидин и амелин). За подобряване на моделирането доза-отговор е необходимо и разработването на модел за токсикокинетика и токсикодинамика, базиран на физикохимията.