1. - Да оцени риска от въвеждане на EUS в аквакултури в ЕС чрез внос на живи риби от трети страни: в затворени декоративни съоръжения и в съоръжения за аквакултури, различни от затворени декоративни съоръжения
- Да оцени риска от разпространение и персистиране на EUS в ЕС, по-специално риска от разпространение от затворени декоративни съоръжения и
- Да оцени възможното значение и въздействие върху аквакултурите в ЕС, отчитайки патогенезата, епидемиологията, наличните диагностични методи, податливите видове и релевантните условия на околната среда.
Създадената ad hoc Работна група (WG) по EUS подготви преглед на настоящите познания по агента, причиняващ EUS и епидемиологията на болестта, включващ географското разпределение и податливостта на видовете риби. Събрана беше и информация за структурата и обема на търговията с декоративни риби. WG описа пътищата за въвеждане на Aphanomyces invadans чрез внасяне на живи риби от трети страни. Живите риби (декоративни и недекоративни) влизат в Общността през един от одобрените гранични инспекционни пунктове (BIP). Крайната точка на оценката на влизането е първото съоръжения за аквакултури, достигнато от внесена жива риба. Според законодателството на ЕС са дефинирани три вида съоръжения: ферма (F), отворено декоративно съоръжение (OOF) и затворено декоративно съоръжение (COF). COF са магазини за домашни любимци, градински центрове, търговски водни басейни или търговци на едро, държащи декоративни водни животни без пряк контакт с природни води в Общността или които са оборудвани със система за преработване на отпадни води, намаляващи до приемливо ниво риска от пренасяне на болести в природните води. Индивидите, отглеждащи водни животни като любители, не са включени в обхвата на законодателството.
Рискът от вход се свързва с вероятността от инфекция на внесената риба и честотата на внос. Ключовите компоненти се сертифицирането на отсъствието на EUS от износителите и способността за откриване на инфекцията на BIP. Беше взет пред вид риска от освобождаване на A. invadans, по-специално от заразени COF. Живи риби от COF се продават главно на любители и тази категория се изключва от обхвата на законодателството на ЕС по отношение на здравето на водните животни, но за нея е известно, че има връзка с природните води или чрез пускане на живи риби или изхвърляне на мъртви риби. Накрая, беше предприета оценка на риска от установяване на A. invadans и изследване на възможното въздействие на върху аквакултури в ЕС с разглеждане на различни сценарии.
Панелът AHAW заключи, че във връзка с първия въпрос за риска, риск от влизане, има недостатъчна проследяемост на произхода на живи декоративни риби от източниците на износ, която да подкрепи статус на отсъствие на EUS. Освен това, поради несигурности по отношение на приложения надзор, може да има повече заразени страни-износители от вече известните. Понастоящем, за декоративните риби, предназначени за COF не се изисква сертифициране на статус без EUS, докато за живите риби от видовете, изброени като податливи в Директива 2006/88/EC или като вектори според Регламент (EC) No 1251/2008 и внасяни за дестинации, различни от COF се изисква сертифициране. Така че, вероятността за вход на A. invadans в ЕС чрез внос на жива риба от трети страни в затворени декоративни съоръжения е по-голяма, отколкото тази в отворени декоративни съоръжения. Голямата част от живи риби (>99%), внесени в Европа, се класифицира като декоративни риби. Честотата на внос на живи риби от трети страни в затворени декоративни съоръжения е по-голяма от тази за другите съоръжения. Има по-голям риск от внасяне на A. invadans в COF, в сравнение с другите съоръжения. Вероятно е EUS да е влизал многократно в ЕС чрез внос на декоративни риби от трети страни.
Заключенията на оценката за втория въпрос за риска, риск от изпускане от затворени декоративни съоръжения, бяха че COF, по дефиницията на Директива 2006/88/EC, не избягват освобождаване на патогени като A. invadans. Освобождаване може да настъпи при движението или продажбата на жива риба или недостатъчна обработка на отточни води, или при непреднамерен контакт с природни води. Живите риби от COF се продават главно на любители. Любителите не са обект на Директива 2006/88/EC и следователно няма действащи мерки за откриване или контрол на заболяването в тази категория.
Заключенията на оценката във връзка с риска от установяване са, че климатичните условия, свързаните рискови фактори и присъствието на податливи видове не са пречки пред установяването на A. Invadans в Европа. За мнозинството от видовете риба, произвеждани в аквакултури в ЕС, се знае, че не са силно податливи на EUS. Експериментално са били заразени европейски сом (Silurus glanis), пъстърва (Oncorhynchus mykiss) и обикновен шаран (Cyprinus carpio). Природно заразени са каналният сом (Ictalurus punctatus), кефалът (Mugil cephalus), черният икталурус (Ameiurus melas) и африканският сом (Clarias gariepinus). Производството на видовете в Европа, за които се знае, че са слабо заразени природно, е малко, като някои се произвеждат в рециклиращи системи, а други – в традиционни отворени системи.
В ЕС не е докладван EUS. Рискът от редовно внасяне на A. invadans в ЕС и последващо освобождаване е в очевидно противоречие с продължителната липса на отчитане на EUS в ЕС. Редовното внасяне и освобождаване могат да бъдат обяснени със следните хипотетични сценарии:
1. Въпреки внасянето и освобождаването на патогена, рибите в европейските води никога не са били експонирани на A. Invadans (например преживяемостта на освободените зооспори е много малка);
2. Рибите в европейските води са изложени на патогена, но EUS не се установява за постоянно и патогенът изчезва поради неблагоприятни екологични или епидемиологични условия;
3. EUS епидемии се установяват хронично и се разпространяват незабелязано в ЕС, тъй като някои екологични или епидемиологични условия не са благоприятни за експресия на болестта;
4. EUS е ендемичен в ЕС и редовно не се диагностицира.
Недостатъчните данни от мониторинг на риби от аквакултури или диви стада в реки и други естествени природни водни басейни в Европа изключват потвърждението на тези сценарии, както и оценка на вероятността им. Въздействието, причинено от големи взривове в други части на света (по-специално Африка през 2007 г.) е взето като референтно ниво за потенциално високо въздействие на EUS. Класирано спрямо него, въздействието на EUS върху аквакултурите в ЕС би било от “няма ефект” (сценарии 1 и 2, ако няма въздействие) до “слаб ефект” (сценарии 3 и 4, т.е. няма болестен отговор, ниска честота на случаи или слаба заболяемост.
Ако, обаче, EUS е ендемичен (сценарий 4), въздействието може да се промени в бъдеще, ако условия като климат, качество на вода или наличност на податливи видове в аквакултури или естествени водни басейни, станат благоприятни за предизвикване на епидемия и експресия на заболяването.
Панелът AHAW препоръча за осигуряване на доказателства за действителната епидемиологична ситуация в ЕС, да се вземат пред вид научно обосновани проучвания на аквакултурите, вноса на живи риби и живеещите в диво състояние риби. За да се повиши доверието в статуса с EUS на внасяните декоративни риби, препоръчва се изучаване на действащите системи за надзор, които подкрепят сертифицирането на здравето от страните износителки и да се подобри проследяемостта на движението на декоративни риби в ЕС. Трябва да се приложи диференциална диагностика на A. invadans при риби, показващи клинична съвместимост с EUS. Хистопатологията осигурява презумпционна диагноза, докато следващият молекулярен анализ и/или култура се препоръчват като потвърждаващи диагностични инструменти. Новите научни доказателства, касаещи по-широк интервал на температурата за експресия на болестта и разнообразието на наблюдавани патологични лезии, трябва да се вземат пред вид при дефиниране на случаите, които могат да се отдадат на EUS. За минимизиране на риска от освобождаване на A. invadans от COF се препоръчва гарантиране и наблюдение на прилагането на подходящи мерки за биобезопасност.