Панел по биологични опасности на EFSA (BIOHAZ)
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
По искане на Европейската комисия, на Панела по биологични опасности беше възложено да изготви научно становище за Campylobacter в производството на месо от бройлери: опции за контрол и цели за изпълнение и/или цели на различните етапи от хранителната верига. EFSA възложи разработването на количествен модел за микробиологична оценка (QMRA), използван за оценка на въздействието на кампилобактериоза у хора, дължаща се на Campylobacter spp. В месо от бройлери. Тази QMRA беше използвана и за ранжиране/категоризиране на избрани интервенционни стратегии във веригата “от фермата до трапезата”, за които имаше количествени данни с добро качество за ефикасността на намаляването на Campylobacter в точката на приложение. Оценката на микробиологичните критерии изискваше разработването на специфичен модел от Панела BIOHAZ, с използване кат вход на данните от основното изследване на ЕС.
Оценява се, че има приблизително 9 милиона случаи с кампилобактериоза у хора годишно в EС27. Оценката на бремето на заболяването от кампилобактериоза и последствията му са 0.35 милиона години, адаптирани към състояние на физическа недееспособност (DALYs) годишно и общите годишни разходи са 2.4 милиарда €.
Campylobacter jejuni и C. coli се считат за еквивалентни за целите на оценката на риска в това становище, понеже няма информация за вариабилност между тези два вида по отношение на поведението им в хранителната верига, въздействие на интервенции или вирулентност за хора. Няма индикации, че щамовете Campylobacter с антимикробна резистентност се държат различно в хранителната верига в сравнение с чувствителните им двойници.
Както вече беше оценено от Панела BIOHAZ, обработката, приготвянето и консумацията на месо от бройлери може да даде около 20% до 30% от случаите с хора с кампилобактериоза, докато 50% до 80% могат да бъдат отдадени на пилешката популация (бройлери и носачки) като цяло. Пътищата на предаване от пилета на хора, различни от обработка, приготвяне и консумация на месо от бройлери, не са добре изяснени и свързаните с това ползи за общественото здраве не могат понастоящем да бъдат квантифицирани.
Ползите за общественото здраве от контролирането на Campylobacter в първичното производство на бройлери се очакват да бъдат по-големи, отколкото от по-късния контрол по веригата, тъй като бактериите могат да се разпространят от фермите към хората по други пътища, различни от месото от бройлерите. Има, обаче, много малко информация за тези пътища и квантифицирането на въздействието на интервенциите на ниво ферма е извършвано само за случаи, свързани с месо от бройлери.
От стриктното приложение на биобезопасността в първичното производство и на GMP/HACCP по време на клането се очаква да намалят нивото на колонизиране на бройлери с Campylobacter и нивото на замърсяване на труповете и месото от колонизираните ята. Ефектите от такова приложение не могат да бъдат квантифицирани, понеже зависят от много взаимносвързани локални фактори. Въпреки това, тяхното въздействие върху намаляването на риска за общественото здраве може да бъде значимо.
Количествената оценка на риска въз основа на данни от 4 държави заключи, че има линейна зависимост между разпространението на Campylobacter в ята бройлери и риска за общественото здраве. Намаляването на риска, свързано с интервенции в първичното производство се очакваше да варира значително между страните членки. Намаляването на броя на Campylobacter в червата с 3 log10-единици би намалило риска за общественото здраве с поне 90%. Намаляването на броя на Campylobacter върху труповете с 1 log10-единица би намалило риска за общественото здраве с между 50 и 90%. Намаляването на броя с повече от 2 log10 единици би намалило риска за общественото здраве с повече от 90%. Намаляването на риска, свързано с намаляване на концентрациите в закланите птици се очаква да бъде подобно във всички страни членки (въпреки че базовата линия на риска се различава значително).
Вертикалното предаване не изглежда важен рисков фактор за колонизиране на бройлери с Campylobacter. Логистичното клане, разделното клане, чистенето и обработването отрицателни и положителни ята имат пренебрежим ефект върху риска за човешкото здраве.
Въз основа на резултатите от количествената оценка на риска, специфичните опции за контрол, обсъдени в това становище, биха намалили риска за общественото здраве както следва:
В първичното производство, въз основа на резултатите от една страна членка, може да се получи намаляване на риска с 50-90% чрез използване на мрежи срещу мухи и строги мерки за биобезопасност. Въз основа на резултатите от 4 държави може да се постигне намаляване на риска с до 50% чрез ограничаване на възрастта на ятата, отглеждани на закрито до максимум 28 дни и с до 25% при спиране на прореждането.
След заколването може да се постигне 100% намаляване на риска чрез облъчване или топлинно обработване в индустриални мащаби, ако се предотвратява повторно заразяване. Може да се постигне повече от 90% намаляване на риска чрез замразяване на труповете за 2-3 дни, деконтаминиране на трупа с гореща вода или химична деконтаминация с млечна киселина, киселинен натриев хлорит или натриев фосфат.
Клането по график има за цел идентифициране на колонизирани ята преди клане, така че те да могат да бъдат подложени на лечение. В ситуации със слабо разпространение, броят на партидите, нуждаещи се от лечение, е силно намален. Оценката на риска въз основа на данни от две страни показва, че при тестване 4 дни преди клане могат да бъдат открити 75% от колонизираните ята.
Опциите за контрол в първичното производство, като ограничаване на възрастта за клане, са възможни от техническа гледна точка, но си противоречат силно със съвременните промишлени практики. Опциите за контрол за намаляване на концентрацията в труповете, като замразяване, обработка с гореща вода и химично деконтаминиране също са пряко приложими. Химичното деконтаминиране трябва да бъде одобрено в ЕС и понастоящем няма химикали, одобрени за използване.
Панелът BIOHAZ оцени намаляването на риска за общественото здраве с прилагане на инструменти, заложени в законодателството на ЕС, т.е. цели при първичното производство и микробиологични критерии за храни.
Приемайки, че всички страни с разпространение между ятата (BFP) по-малко от 25% или 5% през 2008 задържат този статус, постигането на 25% или 5% BFP във всички други страни членки се оценява на намаляване съответно с 50% и 90% на риска за общественото здраве на ниво ЕС. Реалистичният период от време, необходим за постигане на намаление поради целите в първичното производство, ще бъде различен за държавите, въз основа на настоящия им статус и възможностите за практическо приложение на различни интервенции и е проблем на управлението на риска. Не е реалистично да се разглеждат цели за ята, отглеждани и на открито. Делът на такива ята се очаква да се увеличава в бъдеще.
Ползите за общественото здраве от определяне на микробиологични критерии бяха оценени с използване на данните от основното изследване на ЕС от 2008 г. Тези оценки са средни стойности за целия ЕС, въздействието може да бъде различно за всяка страна членка. Теоретично, може да се постигне намаляване на риска за общественото здраве > 50% или > 90% на ниво ЕС, ако всички партиди, продавани като прясно месо отговарят на микробиологичните критерии с критична граница 1000 или 500 CFU/gram съответно от кожата на врата и гърдите. Аналогично, общо 15% и 45% от всички партиди, тествани в основното изследване на ЕС от 2008 г. няма да отговарят на тези критерии.
Теоретично микробиологичните критерии могат да бъдат прилагани пряко, но способността да отговарят на тях е различна за различните страни членки. Те стимулират подобрен контрол на Campylobacter по време на клането.
Панелът BIOHAZ препоръчва избор и верифициране на ефективни опции за контрол в условия, когато прилагането им е предназначено за използване от индустрията за намаляване на Campylobacter и за съответствие с потенциалните цели. Идентифицирани са пропуски в данните и се препоръчва генерирането на данни в няколко насоки.