Научно становище по Ку-треска

Най-новите събития в ЕС, по-специално увеличаването на потвърдените случаи с на ку-треска у хора в Холандия, призовават за специално внимание по отношение на рисковете, поставяни от ку-треската за хора и животни. Европейската комисия поиска допълнителни научни съвети и оценка на риска по отношение на ку-треската у животни. Задачата поставя три въпроса:
•    Оценка на значението на появяването на ку-треска в страните членки на ЕС за по-добро разбиране на мащаба и разпространението на болестта и инфекцията (с фокус върху животните, отглеждане във ферми и хора)
•    Оценка на рисковите фактори за появяването и персистирането на ку-треска в животновъдни стопанства и свързаните рискове за хората и
•    Оценка на ефективността и ефикасността на възможностите за контрол на заболяването.
В отговор на задачата Панелът на EFSA по здраве и благополучие на животните, с участието на Панела на EFSA по биологични опасности и в тясно сътрудничество с Европейския център за превенция и контрол на болестите, подготви становище.
Няколко подхода бяха използвани по време на подготовката на това становище. Оценката на мащаба и разпространението на инфекцията и болестта сред домашни преживни животни и хора беше извършена, вземайки пред вид диагностичните методи за заразяването с Coxiella burnetii (причинителят на ку-треската) и мониторинг/надзор на инфекцията с C. burnetii  в различни страни членки на ЕС. Въз основа на експертно мнение бяха оценени въздействието и значимостта. Няколко метода бяха използвани за изясняване на рисковите фактори за поддържане на инфекцията с C. burnetii в домашни преживни животни и разпространението на заразата от домашните преживни животни към хората, включително разработването на прост концептуален модел, критичен преглед на наличната литература и няколко национални изследвания на случаи. Бяха оценени възможностите за контрол за зараза с C. burnetii в популации от домашни преживни животни след разработването на генерична рамка за контрол на инфекциозните заболявания и въз основа на налични данни за отделни интервенции за контрол.
Заразяването с Coxiella burnetii (причинителят на ку-треската) е ендемично в домашни преживни животни (говеда, овце, кози) в повечето, ако не и във всички страни членки на ЕС. Ку-треската е зоонотично заболяване с ограничено въздействие върху общественото здраве в ЕС, обаче, в някои епидемиологични ситуации за определени рискови групи, влиянието върху общественото здраве може да бъде значително. До сега, бремето на ку-треската при хората не е определено.
Изглежда вероятно, че заразата с C. burnetii може да се поддържа у домашни преживни животни в широка гама от животновъдни стопанства. Има значителна несигурност за относителното значение на рисковите фактори за поддържане на заразата с C. burnetii в популации от домашни преживни животни и пренасянето й към хора. Все пак, поддържането на тази зараза във фермите може да бъде благоприятствано от постоянно заразени животни, други животински резервоари на инфекция, кърлежи, практики на отглеждане, които благоприятстват предаването на заразата вътре в стадото и/или заразяване на околната среда. Понастоящем няма ясни доказателства за връзка между бактериални генотипове/изолати и вирулентност. Общите рискови фактори, свързани с разпръскването на инфекцията от домашни преживни животни към хора в различните страни членки на ЕС, включват връзка между заразяването на хора и малки преживни животни (овце и кози), индикация за близост между популации на животни и хора, особено във връзка с раждания при животните (и с абортите при козите) и специфични климатични условия, по-специално сухо ветровито време. При хора, рискът от експозиция на C. burnetii е повишен поради близки контакти с животни, заразени с C. Burnetii или след експозиция в общността (причинена от увеличаване на C. burnetii в околната среда след освобождаване и разпространение от заразени животни). Няма доказателства, които да подкрепят връзка между повишена гъстота на животни и/или ферми и предаването на C. burnetii от заразените животни на хората. Факторите, водещи до взривове на ку-треска в човешката популация, все още не са изяснени. По отношение на контрола на болестта, становището се фокусира върху възможности за контрол, приложими за домашни преживни животни и върху ефективността на тези опции да намалят заразата вътре в стадото, между стадата (в популации от домашни преживни животни) и/или разпространяване на заразата от домашни преживни животни към хората. За почти всички опции за контрол има средна до висока степен на несигурност, свързана с оценките на ефективността, тъй като има малко достъпна публикувана релевантна информация. Вероятно методите за контрол трябва да се използват в комбинация. Има вариране в устойчивостта на оценяваните опции за контрол. Идентифицирани са множество опции за дългосрочен контрол, такива като профилактично ваксиниране, управление на тора, проблеми в характеристиките на фермата, управление на стригането на вълна, отделна зона за раждане на агнетата/яретата, премахване на рисков материал, забрана за посетители, контрол на други животински резервоари и контрол над кърлежите. Всички те без последните две се отнасят към малките преживни животни. Тези опции са подредени според ефективността, според експертно мнение, в намаляване на разпространението на заразата към хора. Няколко опции не се считат за устойчиви за дългосрочен контрол, но могат да играят роля при избухване на епидемия, такива като бракуване на бременни животни, временна забрана за отглеждане, маркиране, идентификация и подбор на места за отглеждане, контрол на движението и престоя на животните. Всички тези опции се отнасят до малки преживни животни. C. burnetii е високо резистентен в околната среда, следователно персистиращото замърсяване на околната среда е предмет на особено внимание. Може да се използва ваксиниране за да се намали риска от бъдещи взривове на заболяването (профилактична ваксинация) и по време на взрив (ваксиниране при взрив), имайки пред вид, че профилактичното ваксиниране е по-ефективно от ваксинирането при избухнала болест, ваксиниране през фаза 1 е по-ефективно от ваксиниране през фаза 2, ваксинирането е по-ефективно при незаразени животни, отколкото при заразени, ваксината не изглежда ефективна при изполване при бременни женски животни и може и да не се наблюдава краткосрочна ефективност.
Панелът по здраве и благополучие наживотните хармонизира събирането на полеви и лабораторни данни за зараза с C. burnetii при животни в страните членки на ЕС, за да даде възможност за оценките на заболяемостта/честотата на случаи във времето и между държавите. Освен това, съществува необходимост от укрепване на системите за промоция на бърза идентификация и съобщаване на взривове на ку-треска при животни (епизоди с аборти). Трябва да се обърне внимание на подпомагането на обмена на ранна информация между ветеринарите и работещите във сферата на общественото здраве по отношение на потенциални зоонозни събития, включително ку-треска. Необходими са по-нататъшни изследвания за оценката на бремето на ку-треската при хора. Изследванията на заболяемостта и честотата на случаите при домашни преживни животни трябва да поставят ударението по-скоро върху малките преживни животни, отколкото върху говедата, за да се обрисува по-ясна картина на риска от човешка експозиция. Необходими са по-нататъшни проучвания и изследвания за изясняване на връзката между генотип и вирулентност, молекулярната основа на вирулентността и връзката между модели с мишки и изследванията на вирулентността у домашни преживни животни, за да се определи специфичността на гостоприемника по отношение на различни бактерийни изолати, за да се идентифицират факторите, влияещи върху поддържането на заразата, включително по-добро разбиране на пътищата за предаване, за да се определи количествено броят на бактериите, екскретирани при различни условия, да се определи количествено оцеляването на C. burnetii в околната среда, да се изясни ролята на замърсяването на околнат среда и климатичните фактори в предаването на заразата от животни на хора и да се изясни връзката между гъстотата на животните във фермата и размера на фермата в поддържането и разпространението на заразата. Необходими са бъдещи изследвания за обективна оценка на опциите за контрол на заразата с C. burnetii в популации от домашни преживни животни. Оценката трябва да се съсредоточи върху релевантни епидемиологични параметри, включително честота на заразяване вътре в стадото, разпространението между стадата и предаването на заразата от животните на хора. Опциите за контрол трябва в общия случай да се използват в комбинация, като се има пред вид, че предаването на заразата в стадото, между стадата и на хора вероятно имат повече от един път на предаване и че никоя опция за контрол не е напълно ефективна при ограничаване на което и да е заразяване. Трябва да се разглеждат по-дългосрочни опции за контрол на заразяването при домашни преживни животни тогава, когато рискът за общественото здраве се счита за неприемлив. Опциите за контрол, когато ефективността при намаляване на предаването се оценява като висока или средна, са профилактично, подходящо управление на тора, промени във характеристиките на фермата, управление на стригането на вълна, отделни зони за раждане на агнетата/яретата, премахване на рисковия материал и забрана за посетители. Опциите за контрол на близостта между хора и малки преживни животни, особено около времето на раждането на малките агнета/ярета биха дали очаквано намаляване в предаването на заразата от популациите животни на хората. Необходимо е да се повиши осъзнаването от страна на фермери и ветеринари на заразяването с C. burnetii при преживни животни, отглеждани във ферми, включително за риска от предаването на заразата от тях на хора. Краткосрочни опции като бракуване на бременни животни, временна забрана за развъждане, маркиране, идентификация и подбор на местата за отглеждане, контрол на движението и престоя на животните трябва да се използват за намаляване на заразата от болни. Други опции (профилактично ваксиниране, управление на тора и стригането на вълна, отделна зона за раждането на агнета/ярета, премахване на рисков материал) трябва да се имат пред вид за намаляване на експозицията на хората на замърсяване на околната среда. Ваксинирането трябва да се разглежда като дългосрочна опция за контрол. За да се оцени по-добре ефикасността на ваксината, препоръчва се събиране на полеви и експериментални данни, за подобряване на разбирането ни за епидемиологията на инфекцията с C. burnetii в и между заразени стада, както преди, така и след ваксиниране. Лечение с антибиотици не е ефективно при значимо намаляване на нивото или продължителността на пръскането на бактерии в популации от домашни преживни животни, поради това не се препоръчва използването на антибиотици.
Широкото разпространение на C. burnetii в животни, произвеждащи храна и срещането му в мляко просто обосновава проверяването на ролята на храната като средство за предаване на тази зоонозна бактерия на хората. Заразата с C. burnetii в професионално или по друг начин експонирани хора главно се дължи повече на вдишване на заразени аерозоли, отколкото на консумиране на заразена храна (млечни и месни продукти).  C. burnetii се екскретира в млякото на заразени животни (говеда, овце и кози) за различни периоди по време на лактацията без значение дали тези животни показват или не клинични признаци, а освен това млякото може да бъде заразено с C. burnetii от фекални материали или от заразени места на животното. Консумацията на сурово мляко и сурови млечни продукти е относително по-голям риск за експозиция на хората на C. Burnetii, отколкото консумацията на мляко и млечни продукти, преминали през подходяща топлинна обработка. Има епидемиологични показания, че консумацията на мляко и млечни продукти, съдържащи C. burnetii е била свързана със сероконверсия у хора. Все пак, няма доказателства, потвърждаващи, че консумацията на мляко и млечни продукти, съдържащи C. burnetii е предизвикала ку-треска у хора.
Научното становище беше прието от Научния панел по здраве и благополучие на животните (AHAW) на 27 април 2010 г. Глава 4 (проблеми на безопасността на храните) беше приета от Научния панел по биологични опасности (BIOHAZ) на 22 април 2010 г.

Архив

• Архив