Становището извежда заключения за биологията, епидемиологията, диагнозата и значението за общественото здраве на пренасяните с храните вируси норовирус (NoV), вирус на хепатит А (HAV) и вирус на хепатит Е (HEV).
NoV инфекцията е най-общата причина за инфекциозен гастроентерит у хора. NoV се изхвърля в огромни количества в изпражненията и повръщаното от заразени хора и орална експозиция на само няколко частици е достатъчна да причини заболяване. HAV е етиологичният агент за най-общия вид хепатит в целия свят. Заразяемостта е неизвестна, но може да бъде много висока. За разлика от NoV и HAV, HEV е идентифициран и като зооноза. Въпреки че е рядък вирус, значението му все повече се признава в ЕС. Отношението “доза-отговор” за HEV за хора все още е неизвестно.
В ЕС главната роля за предаването на NoV играе “от човек на човек” (пряко от човешкия резервоар), главно като последица от пътуване до ендемични райони, рискови сексуални практики или консумиране на заразена вода или храна.
Храната може да бъде замърсена с вируса по време на всички етапи на веригата на снабдяване с храни и пренасянето може да стане чрез консумация на храни, заразени по време на производството (първично производство или при преработката) или замърсена от заразени оператори на храни. Предаването на зоонотични вируси (например HEV) може да настъпи и чрез консумация на храни от животински произход, въпреки, че това е съобщено за малък брой случаи. Вирусите не се мултиплицират в храни, но могат да бъдат устойчиви в продължителни периоди като заразни частици в околната среда или в храните.
На ниво ЕС не е известно колко от заболяванията, причинени от NoV могат да бъдат отдадени на пренасяне чрез храни. Изследванията в някои страни, говорят, че този брой може да бъде значителен. Относителният принос на различните източници (ракообразни, пресни продукти, обработващи храни, включително заразоносители без симптоми, среда, в която се обработват храните) за заболявания, пренасяни чрез храната, не е определен. Текущият надзор в ЕС за предавани чрез храните заболявания от NoV не улавя много ефикасно разпръснатите взривове и има ясни доказателства за значително недоотчитане на взривове с NoV, пренасян с храни. Фоновите данни от докладваните случаи с HAV често са недостатъчни за доказване на предаване с храни, но са документирани някои взривове. С намаляващия имунитет към HAV у населението на ЕС, вероятността за взривове нараства. Диагнозата на инфекциите с HEV у хора не е рутинна дейност за повечето лаборатории и, следователно, има значително недостатъчно диагностициране на тази зараза и заболяване.
В становището са посочени възможни опции за контрол и очакваното им въздействие за превенция или намаляване на броя на пренасяни с храните вирусни инфекции за хора, заедно с някои препоръки.
Така че, препоръчва се по-скоро фокусиране върху превантивни мерки за избягване на вирусно замърсяване, отколкото върху опити да се премахне/дезактивират тези вируси от храната. Препоръчва се и да се въведат микробиологични критерии за вируси в двучерупчести молюски, ако не носят етикет “да се сготвят преди консумация”. Тези критерии могат да се използват от операторите в хранителния бизнес за валидиране на контролните им опции, за да отговарят на определените критерии за вируси. Използвайки стандарт E. coli за мониторинг и класификация на зоните за производство на двучерупчести молюски дава обща информация за фоновото ниво на фекално замърсяване и се препоръчва запазването му.
Регулаторните стандарти и подходите за мониторинг трябва да бъдат усъвършенствани, за да се подобри опазването на общественото здраве. Въвеждането на вирусни микробиологични критерии за класифициране на зоните за производство на. високорискови двучерупчести молюски (които ще се консумират сурови) трябва да се вземат пред вид. Програмата за мониториране на риска за спазване на тези критерии трябва да се основава на риска според находките на санитарните изследвания.
Препоръчва се и законодателството на ЕС в областта на околната среда да има пред вид и специфична защита срещу фекално замърсяване на зоните за производство на двучерупчести молюски. Контролните мерки трябва да са съсредоточени върху избягване, доколкото е възможно, на фекално замърсяване в зоните за производство на молюските. Санитарните изследвания трябва да осигурят необходимата база знания. Превантивните подходи трябва да включват: въвеждане на забранени зони в близост до местата за изхвърляне на канализационни води, по-стриктни стандарти E. coli за класификационни зони от клас В и използване на процедури за бързо известие за замърсяване.
Обработките след прибиране на реколтата трябва да бъдат валидирани за вируцидна активност (например използване на HAV като модел), за да се гарантира, че обработките са ефективни и могат да се прилагат последователно преди прилагане във веригата за производство на храни. Освен това, препоръчва се и по-нататъшно обучение на преработвателите на храни по хигиенните изисквания и за специфично вирусно замърсяване на храни и средата, в която се приготвя храната, за да се намали риска от замърсяване на храни, готови за консумация. Накрая, препоръчва се групите с висок риск (хора с чернодробни заболявания, хора с компрометирана имунна система и бременни) да бъдат убедени да не консумират месо и черен дроб от диви свине и домашни прасета без подходяща кулинарна обработка за превенция на хепатит Е.
В становището са идентифицирани и данните, необходими за подпомагане на оценката на риска. Препоръчва се рутинно хармонизирано наблюдение на NoV и на наличието на вируси в хранителни стоки, включително молекулярно определяне на вида, за да се подпомогнат изследванията за идентифициране на източниците. За HEV и HAV са необходими нотификация и системно определяне на типа на щама на вирусите у хора и животни (HEV) и хранителни стоки (HAV), за да се получи по-добро разбиране на източниците на вируси. Необходими са изследвания за определяне на важността на пътищата за пренасяне чрез храни за HEV.
За определяне на бремето на заболяването, включително болест, пренасяна с храни, са необходими оценки на ниво население на честотата, рисковите фактори и клиничното въздействие на NoV, HAV и HEV при хора като цяло и при специфични рискови групи (например хора с компрометирана имунна система, стари хора). Необходими са и изследвания за определяне на важността на предсимптомни, постсимптомни и асимптомни разпространения на NoV и HAV като източници на пренасяни с храните инфекции у хора.
За да се определи количествено ефикасността на специфичните контролни опции, необходимо е да се изгради рамка за количествена оценка на риска. Това трябва да се направи за специфични приоритетни комбинации вирус-продукт, включително с отчитане на целевата популация. Данните, необходими за количествена оценка на микробиологичния риск (QMRA) на пренасяните с храните вируси (FBV) включват: навици на консумиране, нива на замърсяване с вируси в храни и други резервоари, честота на предаване на вируси, естествено персистиране върху/в храни (на ниво преди и след прибиране на реколтата) и връзки “доза-отговор” у хора. Тези данни трябва да се съберат въз основа на специфични насочени изследвания, включително стратегии за пробовземане. Освен това, необходими са повече изследвания на връзката между откриването на геномни копия на вируса с PCR във храни и вероятност за причиняване на заболяване. За тази цел може да се разработи насока за изследване на взривове за свързани с FBV взривове, за да се генерира вида данни, необходими за QMRA.