EFSA – Панел по здраве и благополучие на животните (AHAW)
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
След появата през 2009 г. на новия пандемичен грипен вирус H1N1, който съдържа генни сегменти от вируси на свински, птичи и човешки грип, стана ясно, че е необходимо по-добро научно разбиране на грипните вируси и, по-специално, на факторите, които имат най-голям принос за появата на грипните вируси с крайна цел защита на здравето на хората и животните.
Европейската комисия поиска от Научния панел на EFSA по здраве и благополучие на животните да изготви научно становище за мониторинг на възникването у животните на възможни нови пандемични грипни вируси. По-специално, на Панела беше възложено да i) покаже най-важните фактори, които да се следят у животни и биха могли да подскажат риск от нов пандемичен грипен вирус, ii) да оценят възможностите за мониторинг на най-важните фактори, които биха подсказали риск от възникване на грипни вируси (потенциално водещи до пандемия) в различни популации от животни, които могат да действат като резервоари, смесителни съдове или по друг начин да допринесат за риска от грипни вируси за хора и животни и iii) да оценят възможната прогнозируемост на възникването на нови пандемични грипни щамове чрез мониторинг на молекулярната еволюция и развитието на грипните вируси в различни популации от животни. След обсъждане с Комисията беше решено, че Научното становище трябва да се съсредоточи върху грип у птици и прасета, няма да обхваща потенциалната роля на грипа при други бозайнически видове (коне, кучета, котки, морски бозайници), които могат да допринесат към цялостния процес на еволюция на грипния щам.
Работната група оцени най-новите научни данни и постижения, за да представи преглед на настоящото разбиране на молекулярните маркери в грипните вируси, свързани с биологичните свойства на вируса, трансмисивност на вируса, особено между видовете, податливост на гостоприемника, епидемиология и мониторинг у прасета, птици и хора.
Въз основа на доклада на работната група, Панелът направи някои заключения по отношение на задачите в мандата си. Основните заключения, свързани с най-важните фактори, които да се следят у животни, които биха подсказали риск от възникване на нов грипен вирус бяха, че само подмножество от 16 хемаглутинин и 9 неураминидаза подтипове на грипния вирус А са наблюдавани у хора, от които само за H1, H2, H3, N1 и N2 е показано, че участват в пандемични и сезонни грипове. Вирусологичните и патогенетичните проучвания в животински модели показаха важността на отделни вирусни протеини, въпреки че тези свойства не са съвместими между щамовете. Освен това, вирулентността и трансмисивността не се определят от свойствата ма единичен ген или протеин, те са полигенни и от значение е и специфичната генна констелация. Следователно, никой генетичен маркер или генетична констелация могат да бъдат достоверно свързани с повишена патогенетичност или трансмисивност на щамовете на грипния вирус у бозайници и следователно могат да бъдат използване за мониториране на възникването на нови пандемични щамове на грипния вирус.
Панелът направи няколко заключения при разглеждане на опциите за мониторинг на присъствието на най-важните фактори, които биха подсказали риск от възникване на грипни вируси. Беше заключено, че текущото мониториране на генния басейн на грипа у хора чрез GISN е могло да даде сигнал за възникването на нови щамове на човешки грип от значение за общественото здраве. Много е вероятно, че съществува непълен поглед върху грипния вирус, циркулиращ сред прасетата и птиците на световно ниво. Повече налична информация има за Европа, като съвместима информация за щамовете на грипните вируси сред прасета в Европа беше получена чрез проектите на ESNIP, което ще разшири познанията и ще промотира по-добро разбиране на епидемиологията на свинския грип, ще определи основа за подпомагане на бързите съобщения за поява на нови реасортанти. Дори в Европа, обаче, рутинният мониторинг на домашните и дивите птици за подтипове на вируса на птичия грип се ограничава до подтип Н5 и Н7; мониторингът за други подтипове не е задължителен и, следователно, знанията за вирусите, които потенциално могат да бъдат предадени на хора, като H1, H2 и H3, са доста оскъдни. Тази празнота ограничава разбирането на епидемиологията им, молекулярния диверситет и потенциалния принос към щамовете от интерес за общественото здраве. Следователно, дори да изглежда, че има недостатъчна координация между медицинските и ветеринарните диагностични системи в Европа за подпомагане на рутинното откриване на вируси на свинския или птичия грип, които заразяват хора, заключението е, че новите грипни щамове, касаещи общественото здраве, по-вероятно ще бъдат открити чрез мониторинг на проби от хора. Интерпретацията, обаче, на произхода и пандемичния потенциал на такива вируси, би изисквала познаване на генните басейни на грипа у прасета и птици, както и у други релевантни животински видове.
Панелът заключи, че понастоящем не е възможно да се прогнозира възникването на нови пандемични щамове на грипни вируси чрез мониторинг на молекулярната еволюция на вируса. Потенциалът на филогенетиката беше показан чрез разкриване на сезонни модели и проследяване на текущата пандемия на H1N1 от 2009 г. По-нататъшното приложение, обаче, на филогенетиката за мониторинг на възникването и еволюцията на грипните вируси е ограничено от нееднаквото представяне в базите данни на вирусните секвенции на грипа от различни видове и географски зони.
Основните препоръки бяха, че трябва да има дългосрочна подкрепа за мрежа за пасивен мониторинг при прасета и птици, въз основа на диагностичните практики, такава като мрежата ESNIP, за да се промотира по-добро разбиране на еволюцията на свинския и птичия грип на световно ниво и да се определи основа за подпомагане на бързите съобщения за появата на нови реасортанти. Мониторингът при птици трябва да бъде разширен за включване на птичи грип, експресиращ подтипове HA и NA, наблюдавани у хора, по-специално H1, H2 и H3. Би трябвало да се използва подход, основан на риска, фокусиращ се върху домашни птици и животни, които са в контакт с тях.
Максимална полза може да се получи чрез прилагане на интегриран подход, ангажиращ медицинските и ветеринарните мрежи. Това трябва да включва разработване и прилагане на хармонизирани инструменти и подходи, обмен на информация за вирусни щамове и секвенции и подобряване на координацията и разпространението на находките от мрежите за хора, птици и свине, както и за други видове при възможност.
Мониторингът трябва да включва определянето на типа на H и N гените като минимум, въпреки че пълното секвентиране на вируса е предпочитаната опция, тъй като това ще осигури важна допълнителна информация, включително реасортантни събития. Поместването на данните в обществено достъпни платформи за анализ и интерпретиране на данни заедно с епидемиологична информация би подпомогнало и ускорило общия напредък на познанията по зоонозния и пандемичен риск, свързан с грипните вируси.