17-03-2015
Резюме
Токсините от групата на бреветоксините (BTX) са морски биотоксини, които могат да се натрупат в черупчести и риби. Те се произвеждат от динофлагелата Karenia brevis. BTX токсините са мастноразтворими циклични полиетерни съединения, групирани в два вида химични структури (A и B). Идентифицирани са много BTX-токсини. BTX-2 (вид B) се съобщава като най-често срещан BTX-токсин в K. brevis. BTX-1 (вид A) and BTX-2 се считат за родителите, от които произхождат другите BTX-токсини. BTX-токсините се метаболизират в черупчести и риби и са характеризирани няколко техни метаболити. Консумиращите замърсени черупчести и риби са експонирани повече на на метаболити на BTX-токсини, отколкото на родителите BTX-токсини от водораслите.
BTX-токсините причиняват неврологично (невротоксично) отравяне с черупчести (NSP). Симптомите и признаците на NSP включват например гадене, повръщане, диария, парастезия, крампи, свиване на бронхите, парализа, конвулсии, кома. Те настъпват обикновено от 30 минути до 3 часа след консумация на замърсени черупчести и продължават няколко дни. Не са съобщавани персистиращи симптоми и умирания. Експозицията чрез кожата или дишането може да има дразнещ ефект. NSP е ограничено в Мексиканския залив, източния бряг на САЩ и региона на залива Хаураки в Нова Зеландия.
До сега BTX-токсини не са били с ъобщавани в черупчерсти или риби от Европа. Обаче откриването на водорасли, произвеждащи BTX-токсини и очевидната тенденция към разширяване на разпределението на цъфтенето на водораслите подсказват, че BTX-токсините могат да се появят и в Европа. Понастоящем няма законодателни граници за BTX-токсини в черупчести и риби в Европа.
Токсикологичната база данни за BTX-токсините е ограничена и обхваща само изследвания на острата им токсичност след венозно (i.v.), интраперитонеално (i.p.) приложение и приложение през устата. Тези токсини се свързват с йонните канали в клетъчната мембрана и така предизвикват деполяризация на мембраните на невронните и мускулните клетки.
Има няколко индикации за кластогенна дейност (хромозомни аберации и увреждане на ДНК) от BTX-токсини in vitro. BTX-2 индуцира и увреждане на ДНК in vivo. Нито BTX-2, нито BTX-6 са били мутагенни в опити за обратна мутация, но има данни, че BTX-2 образува ДНК адукти в изолирани клетки от бял дроб при плъхове, третирани in vitro и в тъкан от бял дроб след интратрахеално приложение при плъхове. Тези наблюдения пораждат съображения за потенциална канцерогенност на BTX-2 и последващите му хронични ефекти.
Няма проучвания в дълъг период на тези токсини в експериментални животни, които да позволят определяне на поносим дневен прием (TDI). Предвид острата токсичност на BTX-токсините, Панелът по замърсители в хранителната верига (CONTAM) счете, че трябва да се определи остра референтна доза (ARfD) за ВТХ-токсините. Все пак, поради ограничените количествени данни в експериментални животни и във връзка с отравяния у хора, Панелът CONTAM заключи, че определяне на ARfD за приемане през устата не е възможно.
Поради липсата на данни за наличие при риби или черупчести в Европа, ограничените данни за остра и липсата на данни за хронична токсичност, Панелът CONTAM не може да коментира риска, свързан с ВТХ-токсините в черупчести и риби, които могат да достигнат до европейския пазар.
Биоекспериментът върху мишки (MBA) се използва традиционно за откриване на ВТХ-токсини в черупчести. Поради съображения за благополучие на на животните сериозна загриженост за приложението му. МВА показва слаба специфичност и някои от тези токсини не се извличат ефективно по стандартния метод. Затова той не се смята за подходящ метод за откриване на ВТХ-токсини. Алтернативни методи, като in vitro и имуноексперименти показват, че могат да откриват тези токсини в екстракти от черупчести и риби. Въпреки че, както и МВА те не осигуряват информация за профила на токсините, те могат да бъдат доразвити като скринингови методи за тези токсини. Методите на течна хроматография в тандем с мас спекрометрия (LC-MS/MS) позволяват специфично откриване на отделни ВТХ-токсини и могат да бъдат полезни при количественото им определяне в черупчести и риби. Никой от съвременните аналитични методи за определяне на ВТХ-токсини в черупчести и риби не е бил официално валидиран в междулабораторни изследвания. Панелът CONTAM отбеляза, че трябва да се осигурят сертифицирани референтни материали за токсикологично релевантни ВТХ-токсини, за да може да се извърши по-нататъшно разработване на методите и (междулабораторно) валидиране.
Публикувано: 26 юли 2010
