Панел на EFSA по замърсители по хранителната верига (CONTAM)
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
Спиролидите (SPXs), гимнодимините (GYMs), пинатоксините (PnTXs) и птериатоксините (PtTXs) са циклични имини (CIs) и са семейство морски биотоксини, присъстващи в черупчести. SPXs се произвеждат от двукамшичестото Alexandrium ostenfeldii, докато GYMs се произвеждат от двукамшичестото Karenia selliformis. Организмът PnTXs все още не е идентифиран, но е описан като перидиноидно двукамшичесто. Предположено е, че PtTXs са биотрансформирани от PnTXs в черупчести.
SPXs са идентифицирани в много европейски страни, граничещи със Средиземно море, Атлантическия бряг и Северно море. До днес за GYMs няма съобщения за наличност в черупчести, произведени в Европа, но са били откривани в продукти, внесени в Европа. Съвсем наскоро PnTXs бяха за първи път идентифицирани в черупчести в Европа. Досега са идентифицирани само в Норвегия. Към настоящия момент другите европейски държави не са правили проучвания. Скорошните резултати подсказват, че PtTXs са трансформирани от PnTXs в черупчести, но няма докладвани PtTXs в черупчести в Европа.
Въпреки, че сега се знае, че SPXs, GYMs, PnTXs и PtTXs се намират в микроалги и/или черупчести в няколко части от света, няма информация, свързваща тези групи токсини с отравяния при хора.
SPXs, GYMs, PnTXs и PtTXs, както други CIs като пророцентролидите и спиро-пророцентримините са макроциклични съединения с имин (двойна връзка въглерод-азот) и спиро-свързани етерни части. Поради подобията в химичната структура и токсичността при мишки, тези различни групи токсини са групирани заедно. SPXs са най-голямата група CIs. Понастоящем са известни 12 аналози на SPX, от които 13-десметил SPX C е най-често срещан в черупчести. Характеризирана е химичната структура на три аналози на GYM (GYM A-C). PnTXs са Cis, които са най-близко свързани с химичната структура на SPXs. Химически характеризирани са седем аналози на PnTX (PnTX A-G). PtTXs и PnTXs са почти идентични структурно и най-новите резултати подсказват, че аналозите F и G на PnTX са прогенитори на всички известни PnTXs иPtTXs чрез метаболитна и хидролитична трансформация в черупчести. Характеризирани са химичните структури на PtTX A, B и C.
Понастоящем няма норми за CIs в черупчести в Европа или в други региони в света.
Токсикологичната база данни за CIs е ограничена и обхваща само изследвания по острата им токсичност при интраперитонеално (i.p.) приложение и приложение през устата. Въз основа на наличната информация може да се заключи, че CIs имат способността да се свързват и блокират ацетилхолиновите рецептори в централната и периферна нервна система, включително невромускулните връзки.
Няма изследвания за хроничния ефект на CIs при експериментални животни, които да позволят определяне на поносим дневен прием (TDI). Пред вид острата токсичност на CIs Панелът CONTAM счете, че трябва да се определи остра референтна доза (ARfD) за различните групи CIs, но поради липсата на адекватни количествени данни за острата орална токсичност (т.е. нива, на които не е наблюдава, неблагоприятен ефект (NOAELs)), това не беше възможно.
Панелът CONTAM изчисли граница на експозиция (MOE) между най-ниската летална доза (LD50) за SPXs (в интервала от 50 до 500 μg/kg телесно тегло (b.w.)при прием с храненето или храната съответно) и оценения 95ти персентил на експозиция (0.06 μg/kg b.w.) от консумация на черупчести, които понастоящем са на пазара. MOE е в интервала 1000-10000. Долната граница на този интервал се основава на LD50 при хранене на мишки на постна диета. Горната граница на интервала се основава на LD50 след даване на SPXs в храната за животни и, следователно, е по-вероятно да бъде релевантен за оценката на риска от консумация на черупчести, заразени с SPXs. Вземайки пред вид и изключителната връзка „доза-отговор”, наблюдавана при мишки, и че мишките, получили сублетални дози SPXs се възстановяват бързо и напълно, Панелът CONTAM заключи, че настоящата оценена експозиция на SPXs не поражда загриженост за здравето на потребителя.
Панелът CONTAM подчертава, че това заключение за SPXs се основава на много ограничени данни за токсичност. Тъй като експозицията на други групи CIs (GYMs, PnTXs и PtTXs) не може да бъде оценена от наличните данни, не могат да се извадят заключения по отношение на възможен риск за потребителите от тези групи CIs.
Биоекспериментът с мишки (MBA) се използва традиционно за откриване на CIs в черупчести. Поради съображения за благополучието на животните, има нарастващо противопоставяне на използването му. Поради слабата си специфичност, той не се счита за подходящ метод за откриване на CIs. Методът на рецептор-обусловена флуоресцентна поляризация е с доказана способност да открива GYM A и 13-десметил SPX C при релевантни нива в черупчести, но се нуждае от доразвиване. Методите на течна хроматография – тандем мас спектрометрия (LC-MS/MS) позволяват специфично определяне на отделни CIs и могат да бъдат полезни при количественото им определяне в черупчести. Нито един от съвременните аналитични методи за определяне на CIs в черупчести не е бил официално валидиран в междулабораторни изследвания. Панелът CONTAM отбелязва, че трябва да се осигурят сертифицирани референтни стандарти и референтни материали за токсини от групата СТХ, за да се позволи разработване на методи и валидиране (междулабораторно).