Резюме
Това становище се дава по искане на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) към Панела по генетично модифицирани организми (ГМО) за организиране на работна група по „Оценка на алергенността на генетично модифицирани храни”.
Стратегията, обобщена в този отчет за оценка на алергенността на ГМ храни за хора и животни разглежда алергенността на новоекспресираните протеини, цялостните ГМ храни за хора и животни и други аспекти, като експозицията. По-специално, по отношение на новоекспресираните протеини, тя се основава на теглото на доказателствата, подход случай-по-случай, в съответствие с подхода, следван в ръководствата на EFSA и Codex Alimentarius. В този доклад се обсъждат различните аспекти на оценката на риска от алергенност и, където е възможно, се дават допълнителни препоръки за по-нататъшно укрепване на подхода „тегло на доказателствата”. Това включва препоръки по отношение на секвентна хомология и структурни подобия, тестове за свързване на IgE и тестване на смилаемостта на новоекспресираните протеини. Препоръките се отнасят и към сравнителния анализ на ендогенни алергени и техните структурни характеристики в ГМ храните за хора и животни. Освен това са направени предложения по отношение на други допълнителни тестове, които могат да подобрят оценката, например модели с животни, както и предложения за по-нататъшно изследване на обещаващи методи, които са все още в ранна фаза на разработване, по-специално по триизмерната структура на алергените, профилираща технология, оценка на експозицията и следмаркетингов мониторинг.
В приложенията са представени основната информация, научните доказателства и обосновката, на които се основават заключенията и препоръките.
Приложение 1 (Клинични аспекти на хранителните алергии) се занимава с механизмите, разпространението и клиничните картини на хранителната алергия, както и диагностични процедури. При оценката на алергенността на ГМО се обръща внимание на риска за популациите с особена или изменена храносмилателна физиология, такива като кърмачетата. Освен това се разглежда възможната роля на ГМО като адюванти, т.е. вещества, които, давани едновременно с протеин, повишават имуногенността му и съответно могат да повишат алергенността му, се разглежда в оценката на алергенността на ГМО. Където е възможно се предлага използване на програми за надзор, като след-маркетингов мониторинг и изследване на честотата на професионални алергични реакции чрез различни пътища на експозиция.
Приложение 2 (Структурни аспекти на хранителните алергени: формиране, in planta преработка и взаимодействие на хранителни матрици) третира структурата и биологичните свойства но новоекспресирания протеин в интегриращ подход за оценка на възможната алергенност. Представено е съвременното разбиране на начина, по който алергенният потенциал е свързан със структурата на протеина, биологичните свойства, посттранслационни модификации и преработка в растението и как той може да бъде повлиян от преработката на храната и взаимодействията с хранителната матрица. Това се обсъжда в контекста на естествената вариабилност, вземайки пред вид, че генетиката, факторите на околната среда и условията след прибиране на реколтата могат да повлияят на експресията на алергените в растенията. Така че, съображенията, изложени в това Приложение, се отнасят до оценката на алергенността на цялото растение.
Приложение 3 (Биоинформатика за оценката на алергенността на новоекспресираните протеини в ГМО) обхваща различна методи за биоинформатика, включително бази данни за алергени и алгоритми за търсене на секвентен идентитет на новоекспресираните протеини с познати алергени и релевантност на наблюдаваните разпределения. Прави се препоръка за редовно актуализиране и проверка за точност на базите данни за алергени (например отсъствие на нерелевантни алергени и присъствие на маловажни истински алергени с ниска честота на сенситизация). Обсъждат се критерии за включване на протеини в бази данни за алергени за търсене на секвентен идентитет за подобряване на точността, чувствителността и специфичността на съвременните подходи на биоинформатиката. Биоинформатичните анализи не са подходящи за оценка на de novo сенситизиращия потенциал на новоекспресирания протеин, но дават полезна информация за възможна крос-реактивност на IgE с известни алергени. Такава информация трябва да бъде потвърдена от други тестове, за да се направи заключение за възможността за алергенност на новоекспресирания протеин(и).
Приложение 4 (Оценка на алергенността на новоекспресирани протеини в ГМО с използване на in vitro и клетъчни тестове) описва in vitro методи, които могат да се използват за оценка на алергенността на новоекспресиран протеин(и). Това включва обсъждане на различни опити за свързване на IgE и критерии за избор на серум, както и преглед на експерименталните исловия за извършване и интерпретиране на резултатите от тестовете за смилаемост in vitro. Тестовете за свързване на IgE имат за цел проверка за възможна кросреактивност на IgE на новоекспресираните протеини с известни алергени. Ако има някаква индикация за връзка или структурно подобие с известни алергени, показани в предишната стъпка на оценката или ако източникът на трансгенния протеин се счита за алрген, т.е. известно е, че произвежда един или повече алергени, се изисква специален скрининг на серум. Пред вид проблемите, свързани с използване на човешки серум, може да се разгледа възможността за използване на добре характеризирани животински антитела за етапа на предварителния скрининг. Стабилността по отношение на in vitro смилаемост може да даде допълнителна информация за възможния алергенен потенциал на новоекспресирания протеин. Условията, които трябва да се спазват за извършване на тези тестове и за коректното интерпретиране на резултатите, са обсъдени във връзка с клиничните съображения, представени в Приложение 1. Обсъждат се и опити на клетъчно ниво, които ангажират или клетки, изолирани от хора или животни, или размножени от безсмъртни клетъчни линии.
Приложение 5 (Аналитична и профилираща технология /in vitro анализ на протеин и протеомични методи за оценка на алергенността на цялото ГМ растение) третира аналитични методи и профилиращи техники за оценка на потенциалното повишаване на присъщата алергенност на цялото растение и получените от него продукти като непреднамерен ефект от генетичната модификация. Когато реципиентът на въведения ген е доказано алергичен, трябва да се тества потенциална количествена и/или качествена промяна в алергенността на цялата ГМ храна чрез сравняване на алергенния състав на ГМ растението с тази на подходящи обекти за сравнение вземайки пред вид естествената вариабилност в ендогенната експресия на алергена. Алергените в целите растения могат да се анализират въз основа на имунохимичните и биологичните им свойства с гел-електрофореза, последвана от имуноблотинг. Разглеждат се и алтернативни протеомични методи, например мас спектрометрия за идентифициране и количествено определяне на алергени. Високопроизводителните аналитични техники са обещаващ инструмент за не-целево профилиране на разликите в протеиновата експресия на ГМ растение, сравнено с обекта за сравнение. Предлага се те да бъдат задълбочено оценени по отношение на точността, чувствителността, специфичността и съвместимостта преди рутинното им използване за оценка на алергенността.
В Приложение 6 (Модели с животни) се прави преглед и критична оценка на многобройните модели с животни (включително трансгенни животни), които са налични в момента за тестване на способността на новоекспресирани протеини за разкриване на алергична реакция в алергични потребители, вече сенсибилизирани към крос-реактивен алерген или потенциала им да de novo сенсибилизират предразположените индивиди. Анализирани са предимствата и недостатъците на различните модели. Отбелязва се, че нито един от тези модели не възпроизвежда напълно разнообразието и вариабилността на IgE отговора в хетерогенни популации от алергични хора или условията на сенсибилизация, случващи се в реалния живот при дадени условия на експозиция и околна среда. Освен това, никой от съвременните модели с животни няма и достатъчна чувствителност, и достатъчна специфичност, за да се осигури отсъствието на фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати. Моделите с животни в общи черти се считат за невалидирани и недаващи достатъчно възможност за заключение за оценката на сенсибилизиращия потенциал на новия протеин. Все пак, те могат да дадат полезна информация за различните механизми на индукцията и развитието на алергична реакция, когато има индикации за сенсибилизиращ или адювантен потенциал на новоекспресираните протеини.
Публикувано: 29 юли 2010