Панел по здраве и благополучие на животните (AHAW), Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Това становище е публикувано на 7 октомври 2010 г. и заменя по-ранната версия, публикувана на 4 октомври 2010 г.
Резюме
По искане на Европейската комисия Панелът по здраве и благополучие на животните изготви научно становище по пандемията от грип (H1N1) през 2009 г. и потенциалните й последици за здравето на животните, като му беше възложено:
1. Да оцени значението за здравето на животните от различни видове (по-специално прасета и различни птици) на пандемията от грипен вирус (H1N1) през 2009 г. в ЕС и на всички други места;
2. Да оцени последиците и резултатите от възможна еволюция на пандемичния грипен вирус (H1N1) през 2009 г. за здравето на животните;
3. Да оцени ефективността и ефикасността на опциите за контрол на заболяването, като ограничаване на движението на животните в зони за защита и наблюдение, бракуване на заразените стада от прасета и стада в контакт с грипния вирус (H1N1) през 2009 г., както е общата практика за болести, подлежащи на съобщаване, като класическа треска по свинете (CSF), птичи грип (AI), шап (FMD);
4. Да оцени риска животните от стадо (ято), заразено с вируса на грипа да разпространят вируса, след като са били наблюдавани последните клинични признаци на заболяването;
5. Да оцени възможността, ефикасността и ефективността на ваксинирането с използване на съществуващи или новоразработени ваксини срещу пандемичния грипен вирус (H1N1) от 2009 г. в популации от прасета и птици и във връзка с възможна еволюция на варианти на грипните вируси, създаваща сериозен риск за общественото здраве и здравето на животните;
6. Да оцени ролята на дивечови животни и птици, по-специално диви прасета и диви птици в епидемиологията на пандемичния грипен вирус (H1N1) от 2009 г., ако има такава.
Анализът на скорошната пандемия от грипен вирус от 2009 г. (pH1N1) показва, че той съдържа генни сегменти от свински, птичи и човешки грип в комбинация, която досега не е била наблюдавана. Изглежда възможно, че вирусът pH1N1 произлиза от прасета, обаче той не е бил откриван в прасета, преди появата му при хора. Освен заразявания на хора, съобщени са няколко случая на заразявания с pH1N1 при животни, главно при прасета, но също и при други видове, включително пуйки и котки. В някои случаи прасета са били заразявани сле контакт с хора, болни от този грип. Наблюдавано е разпространение между и вътре в стадата, но не е известно разпространение на pH1N1 в популации прасета по света, тъй като, освен в Норвегия, на други места не е извършвано цялостно епидемиологично наблюдение. В полеви инфекции много често е срещан субклиничен развой, а наблюдаваните клинични признаци (кашлица, треска) обикновено са умерени, заболяемостта е ниска и няма смъртност. Има предаване на вируса от прасе на прасе, но не е наблюдавана повишена вирулентност на вируса, дори в стада с неваксинирани прасета. Понастоящем общото въздействие на вируса за здравето на популацията от прасета в ЕС се счита за минимално и няма индикация за различно състояние на други места. Патогенните белези на вируса pH1N1 при експериментално заразени прасета показват чисто респираторната природа на инфекцията и протичане, подобно на това на ендемичните вируси на свински грип (SIVs), които понастоящем циркулират в популации от прасета по целия свят. Клиничните признаци в експериментално заразени прасета са различни, но относително слаби – треска, кашлица и липса на апетит. При птици са докладвани огнища на заболяването само при пуйки, по-специално във ферми. Най-вероятната причина за това е предаване от работниците във фермите, извършващи изкуствено осеменяване. Понастоящем няма доказателства, че вирусът може да се разпространява хоризонтално между пуйките в ятото. Основните клинични признаци на заразяването с pH1N1 при пуйки е намаляването на добива на яйца и лошо качество на черупката. Пуйките, пилетата и патките показват заразяването чрез дихателните пътища. Експериментално пуйките могат да бъдат заразени и чрез матката и клоаката. От гледна точка на здравето на животните не се счита, че са необходими специфични контролни мерки срещу pH1N1. Използването на клиничните признаци като временно доказателство за приключване на екскрецията на вируса в заразена епидемиологична единица има малка стойност и при прасета, и при птици. При тези видове продължителността на екскреция на вируса не е достатъчно свързана с появата на клинични признаци, за да е възможно вземането на епидемиологично решение въз основа на временния им ред на появяване. В последствие, използването на времето на прекратяване на клиничните признаци и предварително определен интервал от време на ниво епидемиологични единици за определяне на изчистването на вируса няма никаква научна основа. Имунитетът в резултат на ваксинации на прасета с ваксини SIV, налични на европейския пазар ще даде известна защита срещу вируса, но специални ваксини срещу pH1N1 ще дадат по-висока защита. Такива ваксини значително ще намалят или напълно ще предотвратят реплкацията на вируса и заболяването на отделното животно.
Понастоящем, от наличните данни, епидемиологичната ситуация на pH1N1 при прасета не оправдава ваксинирането им с pH1N1 ваксина. Ваксинирането на доброволна основа вероятно ще защити ваксинираните животни, но няма да предотврати разпространението на пандемичния вирус H1N1 в популации от прасета, освен ако не се постигне достатъчно голямо покритие на фермите. Засега няма ваксини за птици срещу вируса Н1. Дивите прасета може да се податливи на pH1N1, но, ако е така, от тях не се очаква да играят каквато и да било значителна епидемиологична роля. Досега не е съобщавано за инфекции с този вирус при диви прасета или диви птици, въпреки широкообхватните програми за наблюдение на грипни вируси, провеждани след началото на епидемията от H5N1 през 2004 г.
ПРЕПОРЪКИ:
• Поставяне на силно ударение върху информация за (а) повишаване на информираността за заболяването и (б) за осигуряване на биобезопасност за намаляване на потенциалното разпространение на pH1N1 вътре в и между животински единици и също и от хора към животни и обратно.
• Трябва да се повиши информираността за риска от заразяване на отглежданите пуйки по време на изкуствено осеменяване. Трябва да се разработят специални насоки за намаляване на риска от предаване на вируса по време на птичи грип.
• Клиничните признаци не са надеждни като основа за решение за настъпване на края на инфекцията с вирус pH1N1 в заразено стадо/ято, понеже индуцираните от вируса признаци са различни, неспецифични или отсъстващи. Така че, когато е необходимо да се знае здравното състояние по отношение на екскрецията на вируса от ферма/ято, препоръчва се да се тества известен брой намазки от нос/гърло-фаринкс (прасета) или гърло-фаринкс и клоака (птици), в зависимост от очакваната вътрестадна честота на вируса със специфичен тест pH1N1 PCR. Тестването трябва да започне 14 дни след установяването на диагнозата и да продължи с двуседмичен интервал, докато не се установи липса на екскреция на вируса. При прасета, фокусът трябва да бъде върху животни на 8 до 12-седмична възраст.
• Може да се обмисли включване на диагностични процедури за откриване на pH1N1, ако се открие грип, за който не се изисква уведомяване от А вирусите, в съществуващите синдромни програми за наблюдение за H5/H7 при птици, за да се осигурят основни данни в случай, че вирусът промени тропизма и патогенността си при птици.
• Ваксинирането на прасетата срещу pH1N1 не е спешно. Може, обаче, да бъде полезно да има специална ваксина, въз основа на вируса pH1N1, в случай на промяна на епидемиологичната ситуация в популацията от прасета.
• Понастоящем не е необходимо ваксиниране на птиците срещу вируса pH1N1.
• Трябва да започне мониторинг на циркулиращите грипни вируси сред популации от птици и прасета, за да се получат данни за характеризиране на тези вируси, за да се оцени по-нататъшната еволюция на вируса pH1N1, включително промени във вирулентността и др. Тази информация трябва да се споделя и анализира заедно с подобна информация за здравето на хората.
ПРЕПОРЪКИ ЗА БЪДЕЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:
• Наличните/съхранени вируси на свински грип, открити в програми за наблюдение в множество страни, открити до 10 години преди пандемията, трябва да бъдат секвентирани докъдето е възможно, за да се осигурят ценни научни данни, които могат да подобрят разбирането на факторите, които са участвали и са довели до възникването на pH1N1.