Панел на EFSA по материали за контакт с храни, ензими, ароматизанти и помощни средства при преработката (CEF)
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
По искане на Европейската комисия, на Панела по материали за контакт с храни, ензими, ароматизанти и помощни средства при преработката (CEF) беше възложено да изготви научно становище по химичната безопасност на облъчването на храни, вземайки пред вид най-новата научна информация.
В изпълнение на тази задача беше осъществено мащабно търсене на литература, обхващайки релевантните научни публикации след декември 2009 г. Базата данни за литература беше поддържана и актуализирана до май 2010 г.
Облъчването се прилага при храни с различна цел – подобряване на безопасността на храните и премахване или намаляване на вредителите, опасни за растенията или растителните продукти.
Облъчването на храните представлява експониране на храните на йонизираща радиация в контролирани условия. Използваните видове йонизираща радиация са: i) Гама лъчи, емитирани от радионуклидите кобалт -60 (Co-60) или цезий-137 (Cs-137); ii) Електрони (електронни лъчи, E-лъчи) или iii) Рентгенови лъчи.
При преминаването си през храната йонизиращата радиация създава следа от химични трансформации чрез ефектите на първична и вторична радиолиза. Основните съобщени радиолитични продукти са някои въглеводороди и 2-алкилциклобутанони, произвеждани от основните мастни киселини в храната, някои оксиди на холестерола и фурани. Повечето от тези вещества се формират и в храни, преминали през други преработки, така че не се формират изключително само от облъчването. Освен това, количествата, в които присъстват в облъчени храни, не са по-големи от тези, образувани при топлинна преработка. До скоро 2-алкилциклобутаноните бяха отчитани само в облъчени храни, което подсказваше, че може би са уникални продукти на радиолизата. Една нова публикация докладва за наличието на някои 2-алкилциклобутанони в търговски проби от пресни ядки кашу и индийско орехче. Тъй като няма други доказателство за естественото наличие на 2-алкилциклобутанони, уместно е тези резултати да се разглеждат предпазливо, докато бъдат валидирани с по-нататъшни експерименти.
Законодателството на ЕС изисква всяка облъчена храна или хранителна съставка, дори ако присъства само като следа в необлъчена съставна храна, да се отбелязва на етикета като “облъчена” или “обработена с йонизираща радиация”, за да се даде възможност на потребителите за информиран избор. Европейският комитет по стандартизация валидира и стандартизира аналитични методи за откриване на обработка с облъчване, които бяха приети като общи методи на Кодекса. След публикуването на стандартните методи бяха направени следващи разработки по отношение на чувствителността и обхвата на храните, които могат да бъдат анализирани. Тези резултати, обаче, трябва да бъдат валидирани, преди да могат да бъдат стандартизирани.
Предизвиканите от облъчването промени в съставките на храните са в общия случай малки и не се различават значимо от тези, съобщени при други конвенционални процеси на съхранение, по-специално при тези, свързани с топлинна преработка. Промените в някои компоненти, чувствителни към облъчването, като някои витамини, могат да бъдат сведени до минимум с използване на подходящи условия на обработка.
Панелът разгледа различните термини, използвани за дефиниране на дозата радиация. Когато храната е облъчена, има три основни дефиниции на дозата; максималната доза, минималната доза и общата средна доза. Максималната и минималната доза могат да бъдат измерени директно. Обратно, общата средна доза не е параметър на преработката, а е концепция, използвана преди в стандартите на Кодекса, която все още присъства в националните стандарти и законодателство (например Директива 1999/2/EC). От 2003 г. стандартът на Кодекса вече не използва концепцията на общата средна доза, а минималната и максимална доза. Панелът счита този подход за разумен, тъй като общата средна доза не може да се измери директно, а може само да се оценява.
Понастоящем на общите класове храни и специфични хранителни стоки се присвояват дози радиация. Панелът отчита недостатъците на текущата класификация, тъй като тя не разглежда физическото състояние на храната (прясна или замразена храна от един и същи клас, активност на водата), различния състав на храните в един клас храни (например съдържание на мазнини) и разнообразието на хранителни продукти, достъпни за потребителя (например готови храни, нарязано месо или сирене).
При разглеждане на литературата след 2003 г. Панелът откри, че независимо от големия брой публикации по облъчването на храните, броят на тези, касаещи химичната безопасност, е ограничен. Повечето от публикуваните изследвания разглеждат токсикологичните свойства на радиолитичните продукти, главно 2-алкилциклобутаноните. След последното становище на Научния комитет по храните, са публикувани няколко in vitro изследвания на генотоксичността (тест на Еймс, хромозомни аберации в клетки на бозайници, микроядрен тест и SOS хромо тест) при облъчени храни.
Съществуващите данни показват, че поне 2-алкилциклобутанона могат да индуцират увреждане на ДНК in vitro. Няма изследвания за генотоксичност in vivo; обаче Панелът не счита за вероятно наличието на генотоксична опасност при хора, пред вид приемливия индиректен механизъм, обуславящ генотоксичността на алкилциклобутаноните in vitro.
По отношение на другите радиолитични продукти, няма публикувани нови релевантни токсикологични изследвания (генотоксични, субхронични, канцерогенни/хронични, репродуктивни).
Теглото на доказателствата от съществуващата литература, произтичащо от скорошното проучване на литературата по отношение на биологичните ефекти, подкрепя класовете храни и дозите радиация, специфицирани в предишни становища на Научния комитет по храните. Единственото противоречащо доказателство се намира в публикации по левкоенцефаломиелопатия (LEM) у котки, които са хранени главно или изключително със силно облъчена храна (>25 kGy). Тази находка е съобщена само за котки. Според един доклад, кучета са консумирали същата храна и не са развили това заболяване. В литературата се разглеждат няколко хипотези (например специфична чувствителност на котките към дефицит на витамини, който може да е причинен от облъчването, пероксиди, генерирани от облъчването). Не е установено, обаче, ясно механистично обяснение в смисъла на оценка на риска.
Въз основа на разгледаните изследвания не може да се извади заключение за релевантност при хора. Поради липсата на данни, не е възможно да се направи връзка между LEM у котки и възможна поява на тази болест при хора, където все още не е определена патофизиологията на заболяването и има несигурности. Трябва да се събере информация за причината и патогенезата при котки, включително данни за взаимоотношението между доза на облъчване, състав на храната, количество консумирана облъчена храна и появата на левкоенцефаломиелопатията.
Отбелязва се, че тези неврологични ефекти, наблюдавани у котки (храна, облъчена в рамките на 25.7 до 53.6 kGy) са наблюдавани при дози, надвишаващи нормалните граници (1-10 kGy) за храна, предназначена за консумация от хора. В експериментите котките са хранени само с облъчена храна (минимална доза: 25 KGy), но тази възможност не е релевантна за хората, чието хранене е много разнообразно.
Имайки пред вид, че в Европа понастоящем се облъчват много ограничени количества храни, Панелът счита, че няма непосредствена причина за загриженост. Релевантността на изследванията върху котки, обаче, за здравето на хората трябва да бъде изяснена.