НАУЧЕН ДОКЛАД НА EFSA
2004-2007
Европейски орган по безопасност на храните (EFSA), Парма, Италия
Резюме
Зоонозите са инфекции и заболявания, които могат да се предават между хора и животни. Заразяването при хора може да се получи пряко от животните или чрез поглъщане на заразени храни.
Тежестта на зоонозните заболявания у хора варира от слаби симптоми до животозастрашаващи състояния.
Зоонозните бактерии, резистентни на антимикробни средства, са обект на специално внимание, тъй като могат да компрометират ефективното лечение на инфекции при хора. За да се проследи появата на антимикробно-резистентни зоонозни бактерии в животни и храни се събира и анализира информация от всички страни членки на Европейския съюз.
През периода 2004 - 2007 г. 26 страни членки подадоха информация на Европейската комисия и EFSA за наличие на антимикробна резистентност в зоонозни бактерии от птици, прасета и говеда, както и в месо. Освен това за доклада информация подадоха и Норвегия и Швейцария. Съобщената информация обхваща резистентност на 51 антимикробни вещества. С помощта на Изпълнителя си, Датски Технически Университет, EFSA анализира данните, а резултатите са публикувани в този обобщен доклад на Общността. Показана е информация за антимикробна резистентност за Salmonella, Campylobacter, индикаторни (паразитни) изолати на Escherichia coli и ентерококи от животни и храни.
Страните членки съобщиха количествени и качествени данни за антимикробна резистентност, като и двата вида данни са включени в отчета с приоритет на количествените данни. Специално беше анализирана количествената информация за антимикробна резистентност. Тези данни, изразени или като минимални инхибиторни концентрации, или като диск-инхибиращи зони, бяха интерпретирани с използване на епидемиологични cut-off стойности, определящи резистентността. Така данните от различните държави стават сравними. Броят на страните членки, съобщаващи количествени данни за антимикробна резистентност се увеличи от 18 през 2004 г. на 21 през 2006 г.
Резистентност към антимикробни средства беше намерена главно при Salmonella, Campylobacter и индикаторни изолати на E.coli и ентерококи от животни и храни в ЕС. За някои тествани антимикробни средства бяха наблюдавани големи разлики в честотата на резистентността във времето между страните членки на ЕС. Тези наблюдения могат да отразяват реални разлики в ситуацията с резистентността в държавите, но могат отчасти и да се дължат на разлики в действащите системи за мониторинг и отчитане, а в случая на Salmonella, и на сероварите, налични в държавата. На ниво страни-членки наличието на антимикробна резистентност във времето се запазва, в повечето случаи, относително стабилно в отчитания период. Наблюдават се, обаче, спадове и повишения.
Делът на изолати на Salmonella и E. Coli, резистентни на ампицилин, сулфонамид и тетрациклин варира между 5% и 68% сред изолати от птици, прасета и говеда в групата на отчитащите страни членки. Някои страни членки съобщават за висока честота на резистентност на флуороквинолони в изолати от Salmonella от птици и в изолати от Campylobacter от птици, прасета и говеда, както и от месо. На ниво страни членки тези нива на резистентност варират от 5% до 38% и от 20% до 64% съответно за изолати на Salmonella и Campylobacter в периода 2004 до 2007.
Това предизвиква загриженост, тъй като флуороквинолоните се определят като изключително важни антимикробни препарати в хуманната медицина. Някои страни членки съобщават и за резистентност на трето поколение цефалоспорини и макролиди, които също са антимикробни групи с критично значение в хуманната медицина.
Наличието на резистентност към тетрациклин, ампицилин и сулфонамид в изолати на Salmonella в птици е по-ниско от това в изолати от прасета и говеда, докато нивата на резистентност на квинолон са по-високи в изолати на Salmonella от птици.
В изолати от индикаторни E. coli от птици и прасета между страните членки се наблюдават големи вариации в съобщените нива на резистентност. При говеда наличието на резистентни изолати на E. coli е по-ниско от това при птици и прасета. Все още се съобщава резистентност на ванкомицин в някои изолати на ентерококи от птици, прасета и говеда, въпреки че авопарцинът, подобно вещество, използвано при животните, беше забранен през 1997 г.