В този доклад за ЕС са приложени два метода за отнасяне на човешките заразявания със Salmonella към отговорните за това животинско-хранителни източници- определяне на подтип на микроба и анализ на данните от изследванията на взривовете на заразата. За анализ бяха достъпни заразяванията на хора със Salmonella, съобщени на Европейския център за превенция и контрол на болестите (ECDC), данните за серовар Salmonella, събрани като част от основни проучвания в ЕС (BS) в периода 2005-2008 и данните, съобщени от страните членки на ЕС през 2005-2009, включително взривове на заболявания, дължащи се на храни, публикувани в обобщените доклади на Общността (CSRs). След внимателен дескриптивен анализ данните бяха подбрани и анализирани, за да се направят изводи за най-важните източници на салмонелоза у хора в ЕС, както и да се очертаят регионалните разлики.
Моделът с определяне на подтип микроб за отнасяне към източник беше приложен към данните от 24 страни членки (MSs) и отнесе спорадичната салмонелоза у хора към четири резервоара от животни: прасета, бройлери, носачки и пуйки. За да се вземе пред вид търговията с храни между MSs, бяха използвани данни за производство и търговия с храни от EUROSTAT за оценка на количеството, налично за консумация на всеки източник във всяка страна членка. Резултатите са представени за целия ЕС и по страни членки, отчитайки случаите със салмонелоза у хора. Резултатите показаха, че относителният принос на животинско-хранителните източници варира за различните региони и държави. Резервоарът на кокошките-носачки беше оценен като най-важен източник в ЕС, носещ 43.8% (95% доверителен интервал (CI) 43.2 – 44.4%) от случаите, отнесени към този източник, следван от прасетата (26.9%, 95% CI 26.3-27.6%). Оценката за пуйките и бройлерите беше, че те са по-маловажен източник на Salmonella, допринасящи съответно 4.0% (95% CI 3.8-4.3%) и 3.4% (95% CI 3.1-3.7%). Общо 9.2% от всички случаи със салмонелоза бяха отчетени като свързани с пътуване и 3.6% - като част от взривове с неизвестен източник, Девет процента от случаите не можаха да бъдат отнесени към никой източник, включен в модела.
Регионалният анализ показа, че носачките са най-важният източник в северна, източна и западна Европа с между 30.0% и 57.6% от докладваните случаи на Salmonella, отнесени към този източник, докато прасетата са най-важният източник в южна Европа - 43.6% от случаите. Пуйките и бройлерите допринасят различни, но по-ниски проценти от съобщените случаи. По-голямата част от отчетените заразявания със Salmonella в северноевропейските страни са придобити в чужбина.
Наличността и качеството на данните варират значително между държавите. Вариацията в системите за наблюдение на хора, действащи в държавите и различните нива на детайли за серовара, съобщени за случаите с хора и животинско-хранителните източници се оценяват като допринасящи за несигурността на резултатите от модела за отнасяне към източник, основан на определяне на подтип. Освен това, някои резервоари на Salmonella (например говеда/телета) не са включени в модела поради липса на данни или лошо качество на данните. Обсъждат се възможните последици от това. Отчетът завършва с препоръки за подобряване на качеството и наличността на данни за бъдещи изследвания за отнасяне към източник.
Анализът на данните от изследванията на взривовете включва данни от 27 страни членки, Норвегия и Швейцария и отнася салмонелозата към 19 хранителни източници и вода. Оценява се, че яйцата са най-важният източник на заболяването в периода на проучването, следвани от свинското, пилетата, общата категория “месо и птици” и млечни продукти. Един анализ по години показва, че приносът на яйцата намалява през 2009, а делът на заболяването, отнесено към останалите източници варира през годините и между регионите.
Ограниченията при използването на данни от взривовете за отнасянето на болестите, пренасяни с храни в общия случай са признати и свързани с факта, че взривовете може да не са репрезентативни за всички случаи с хора в населението и че някои храни по-често се асоциират с отчетени взривове, отколкото други, което може да доведе до надценяване на дела на човешка болестност, отнасяна към определена храна.
И за двата модела за отнасяне към източник оценените разлики в относителното значение на източниците могат да бъдат в следствие на разликите в 1) епидемиологията на Salmonella в страните членки на ЕС, т.е. наличие на Salmonella (превалентност и брой) в хранително-животинските източници; 2) в модела на консумация и начина на приготвяне; 3) в системите за производство на животни и храни или 4) в ефективността на действащите програми за надзор.
Приложените два метода отнасят заболяванията у хора към континуума ферма-консумация, имат различни изисквания към данните и наличност на данните и използват различни статистически методи. В следствие на това методите могат да третират различни проблеми на общественото здраве в различни точки на веригата на производство на храни. Така, сравненията на резултатите трябва да се правят много внимателно, тъй като от двата подхода не се очаква да дадат непременно едни и същи резултати.
Въпреки ограниченията от данните и резултиращата несигурност в резултатите, получените оценки за отнасяне към източници се разглеждат като полезни за очертаване на стратегии за управление на риска. Те представляват първи индикации за това кои хранително-животински източници са най-важни за салмонелоза у хора в няколко страни и очертават регионалните разлики в приноса на различните източници за заболяването и върху ефекта на програмите за наблюдение и контрол в страните членки на ЕС.