В този доклад са приложени два метода за определяне на принадлежността на инфекции със Salmonella към отговорните за това хранителни/животински източници с ЕС, а именно подход с определяне на подтипа на микробите и анализ на данни от изследвания на взривове на инфекцията. За анализа бяха използвани данните за заразяванията със Salmonella у хора, докладвани на Европейския център за превенция и контрол на болестите (ECDC), данни за Salmonella серовар, събрани като част от Основните проучвания в ЕС (BS), проведени в периода 2005-2008 и данни, предоставени от страните членки в периода 2005-2009, включващи взривове от заболявания, свързани с храните, публикувани в Обобщените отчети на Общността (CSRs). След прецизен дескриптивен анализ бяха събрани и анализирани данни, за да се направят заключения за най-важните източници на салмонелоза при хора в ЕС и да се открият разликите между регионите.
Моделът за определяне на подтипа на микробите за присвояване към източник беше приложен към данни от 24 страни членки (MSs) и присвои човешката спорадична салмонелоза на четири животински резервоара: прасета, бройлери, носачки и пуйки. За да се отчете приноса на търговията на храни между MSs, данни за производството и търговията на храни бяха получени от EUROSTAT и използвани за оценяване на наличното за консумация количество от всеки хранителен източник във всяка страна членка. Резултатите са представени като общо за ЕС и по страни членки, съобщаващи за случаи със салмонелоза у хора. Резултатите показват, че относителният принос на хранителните-животинските източници варират между регионите и държавите. Резервоарът на кокошките носачки беше оценен като най-значим източник в ЕС, даващ 43.8% (95% доверителен интервал (CI) 43.2 – 44.4%) от случаи, придадени към този източник, следван от този на прасетата (26.9%, 95% CI 26.3-27.6%). Пуйките и бройлерите бяха оценени като по-маловажен източник на Salmonella, с принос от съответно 4.0% (95% CI 3.8-4.3%) и 3.4% (95% CI 3.1-3.7%). Общо 9.2% от всички случаи със салмонелоза са съобщени като свързани с пътуване и 3.6% - като част от взривове с неизвестен източник; 9% от случаите не можаха да бъдат определени като принадлежащи към източник, включен в модела.
Един регионален анализ показа, че носачките са най-важният източник в северна, източна и западна Европа, с между 30.0% и 57.6% от съобщените случаи със Salmonella принадлежат към този източник, докато прасетата са най-важният източник на салмонелоза в южна Европа, отговорни за 43.6% от случаите. Пуйките и бройлерите имат вариращ, но по-малък дял в съобщените случаи. Голяма част от съобщените инфекции със салмонела в страните от северна Европа са придобити в чужбина.
Наличността и качеството на данните варираха значително между държавите. По-специално, оценява се, че вариацията в системите за наблюдение при хора, действащи в държавите и различните нива на детайли за сероварите, съобщени за хора и хранително-животински източници допринасят за несигурността на резултатите от модела за присвояване към източници въз основа на определяне на подтипа. Освен това, някои резервоари на Salmonella (например говеда/телета) не бяха включени в модела поради липса на данни или данни с лошо качество. Обсъждат се възможните последици от това. Докладът завършва с препоръки за подобряване на качеството и наличността на данните за бъдещи изследвания за присвояване към източници.
Анализът на данни от изследвания на взривове включваше данни от 27 страни членки, Норвегия и Швейцария и присвои салмонелозата на 19 източниц на храни и води. Оцени се, че яйцата са най-важният източник на болестта в периода на изследване, следвани от свинското месо, пилетата, общата категория “месо и птици” и млечни продукти. Един анализ по години показа, че приносът на яйцата е намалял през 2009 г., а делът на болестта, присвоен на останалите източници варира през годините и между регионите.
Ограниченията в използването на данните от взривовете за присвояването на заболяване, пренасяне с храна, са отчетени и свързани с факта, че взривовете могат да не бъдат представителни за всички случаи с хора, появяващи се сред населението, както и че някои хранителни носители е повече вероятно да бъдат свързани с съобщени взривове, отколкото други, което може да доведе до надценяване на дела на заболявания у хора, присвоявани на дадена храна.
За моделите на източници и присвояване, оценените разлики в относителното значение на източниците може да бъде последица от разликите 1) в епидемиологията на Salmonella в страните членки на ЕС, т.е. честотата на Salmonella (разпространение и брой) в хранително-животински източници, 2) в моделите на консумация и приготвяне на храната, 3) в системите за отглеждане на животни и производство на храни или or 4) в ефикасността на действащите програми за надзор.
Приложените два метода за присвояване към източник отдават заболяванията при хора на различни точки в континуума ферма-консумация, имат различни изисквания към данните и наличност на данни и използват различни статистически методи. В следствие на това методите могат да третират различни проблеми на общественото здраве и да подават информация на стратегиите за управление на риска в различни точки на веригата на производство на храни. Така че, сравняването на резултатите трябва да се прави внимателно, тъй като от двата подхода не се иска непременно да дадат едни и същи резултати.
Въпреки ограниченията на данните и произтичащата от това несигурност на резултатите, получените оценки на присвояването на източници се приемат за полезни при очертаване на стратегии за управление на риска. Те представляват първа индикация за това кои хранително-животински източници са най-важни за салмонелоза у хора в някои страни и очертават регионални разлики в приноса на различните източници за заболяването и за ефекта на програмите за надзор и контрол, действащи в ЕС.