Уважаеми г-н Сьоренсен, уважаеми гости,
Бих искала да благодаря на Роберт Маделин и екипа му за възможността да се обърна днес към Вас по проблема на доверието в науката и политиката, основана на наука. EFSA беше създаден след няколко мащабни кризи в безопасността на храните през 90-те години и нашата мисия е да допринасяме за възстановяване на доверието на потребителите в снабдяването с храни в ЕС и да укрепим цялостната система на безопасността на храните в ЕС. За изграждане на доверие законодателите правилно идентифицираха важността на независимостта и качеството на научните данни, обосноваващи закона за храните, отвореността и прозрачността на организацията, разработваща тези данни и необходимостта за точна, последователно комуникиране. Тези фактори наистина са основните елементи, изграждащи EFSA, който сега е вече организация с над 38 души персонал, 60% от които са научни работници, работеща в мрежа с 30 национални органи и 250 организации, работеща системно с над 1000 научни експерти.
Искам да споделя с Вас следните наблюдения:
1. Политика, основаваща се на науката, е и ще бъде изключително важна в сферата на храните и фуражите
Независимата научна обосновка при оценката на риска е и ще продължи да бъде от изключително значение за законодателството за храни и фуражи. Научихме много от кризата с “лудата крава” и EFSA всъщност е конкретната реализация на жизненоважната роля, която науката играе в тази област. И днес в EFSA ние виждаме все по-нарастващата необходимост от такава обосновка от, например, броя на въпросите, увеличил се от над 200 през 2003 до над 600 до сега през 2008 г., като този брой не отразява хилядите здравни твърдения, които получихме през юли.
С увеличаващите се иновации, използвани при снабдяването с храни и фуражи науката ще играе все по-голяма роля в оценката на свързаните с това рискове. Въздействията на променящия се климат и други влияния на околната среда върху производството на храни могат да породят нови рискове, а новите технологии, използвани в производството на храни и фуражи могат да повлияят на здравето или на околната среда. Всички тези влияния трябва да бъдат оценени. Ще трябва да можем да оценим и сравним рисковете по интегриран начин, вземайки пред вид ползите за здравето и околната среда, така че управляващите риска да имат задълбочен и точен поглед върху проблемите, нуждаещи се от действия. Тези точки са залегнали и в документа за бъдещите предизвикателства на Генералната дирекция за здравето и потребителите и в стратегическия план на EFSA за 2009 – 2013, който в момента е качен на нашия сайт за публично обсъждане.
За да се постигне достоверност са необходими независимост и научно качество при оценката на новия напредък в науката и аз предвиждам необходимост от изграждане на още европейски и международни мрежи за събиране на данни и споделяне на най-добра практика в оценката на риска. Еднакво важно ще бъде да имаме пълна информация за научните новости в сектора и възможните рискове, които могат да възникнат в последствие. Напредъкът в науката може също да помогне в нашата работа по оценка на риска, например, новите постижения в геномиката и протеомиката могат да ни дадат възможност да направим по-задълбочени оценки на риска в много области.
2. Запълване на празнотите между науката и възприемането
Науката ще спори, че новите технологии и иновации трябва да бъдат оценявани по заслугите, ефикасността и ползите им – това са напълно обективни проблеми. Но обществото взема пред вид други фактори. Храната има не само безопасност – тя има и културни, и социални измерения. Жителите разглеждат и стойности като органичност, свободно отглеждане, благополучие на животните, етика, околна среда, честна търговия, диети и хранене.
Новият Flash Eurobarometer по клониране на животните, публикуван на 9 октомври 2008 показва, че 25 % от запитаните подбрани учени, са най-надежден източник, следван от европейските и националните органи по храни. Все пак мнозинството от жителите на ЕС казаха, че е малко вероятно да купят месо или мляко от клонирани животни, дори ако източник, на който имат доверие, казва, че тези продукти са безопасни за ядене.
Не е случайно, че EFSA получи за област на компетентност оценката на риска и комуникациите. Важно е да се комуникира по разбираем начин по научните въпроси, изискващи действия по управление на риска, така че да се разбира основанието за мерките. Ефективната комуникация изисква да разбираме грижите и схващанията на потребителите и да ги вземаме пред вид. Имайки пред вид културното разнообразие на ЕС, EFSA работи в близки контакти с отделите по комуникации на националните органи по храните, за изграждане на съвместим европейски подход и за отчитане на различни национални възприятия. EFSA също създаде експертна консултативна група от експерти по комуникациите, включително експерти по социално дело, които бяха особено полезни в нашата скорошна работа по нанотехнологии и клониране.
Вярвам, че има много уроци, които могат да бъдат научени от дебата по ГМО за същността и общото значение на информацията за потребителите. Например, би ли резултирала по-точната, достоверна информация, интересуваща потребителите, по-специално за ефикасността или ползите за здравето или околната среда, в настоящите различни възгледи за ГМО? По-широкото участие в дебата, повечето прозрачност в ранните етапи на процеса на оценка, обясняващи как третираме оценката на риска, включвайки несигурностите биха дали по-информиран поглед върху проблемите.
3. Какви други инициативи трябва да имаме пред вид за изграждане на доверие в науката и в политиката, основана на науката?
Има ли други инициативи, които да разгледаме за изграждане на доверие в научната основа на политиката? Както казах по-горе, потребителите трябва да бъдат убедени, че техните съображения и стойности ще бъдат разгледани от подходящия орган, както и аспектите на науката и безопасността. В скорошните дискусии по клонирането, етичните въпроси бяха насочени от Комисията към Европейската група по етика, като по този начин се даде възможност за сериозното им разглеждане и EFSA беше оставен да се съсредоточи върху областите на неговата експертност: безопасност, здраве на животните, благополучие. Този вид ранно обособяване на проблемите за разбиране и разглеждане на съображенията може да даде някои предимства при бъдещи сложни случаи, например за нанотехнологиите.
EFSA има проактивна политика към ключовите играчи и особено потребителите, като ги въвлича в открит диалог. Ние сме инициирали публични консултации по много теми: нанотехнологиите и клонирането са особено забележими скорошни примери. Създадохме и важен диалог с Консултативната платформа на ключовите играчи и провеждаме редовни технически изслушвания. Все пак вярвам, че трябва да разсъждаваме още върху това как да изградим по-добра прозрачност по начина, по който развиваме научните обосновки с цел изграждане на бъдещо доверие.
Заключение
Накрая искам да отговоря на въпроса: Печелим или губим битката за повишаване на доверието на потребителите в науката и политиката, основана на науката.
Науката ще продължи да бъде жизненоважен елемент на политиката за храни и фуражи, но трябва да работим повече за запълване на празнотите между науката и възприемането. Мисля, че сме по-добре подготвени, отколкото в миналото, тъй като имаме по-добър инструментариум за обясняване и сравняване на рисковете, породени от напредъка в науката. Подобрени са и комуникациите ни.
Трябва да бъдем по-отворени, прозрачни и включващи в начина, по който се обръщаме към научните проблеми, така че потребителите да могат да разберат върху какво разсъждаваме, защо и как. Даже повече прозрачност в работата ни по оценка на риска би ни помогнала да изградим по-широко разбиране и доверие в научните въпроси, обуславящи политиката.
Благодаря Ви.
Катрин Геслен-Ланеел, изпълнителен директор на EFSA
Речта е произнесена на конференцията на високо ниво на Генералната дирекция за здраве и потребители на тема “Работим за утрешните европейски потребители”, Брюксел, 29-30 октомври 2008