University of Portsmouth
През 2011г. Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) е бил помолен от Агенцията по безопасност на храните на Ирландия (FSAI) да направи преглед на наличните научни данни за разпространението хранителните алергии в Европа, с цел да се извлече информация за праговите концентрации на всеки алерген и да се направи преглед на аналитичните методи за откриване и количествено определяне на хранителните алергени. Настоящият доклад представя резултатите от прегледа на литературата, свързани а тези цели.
Първият систематичен преглед е относно разпространението на хранителните алергии в различните региони на света и в отделните европейски страни за различни възрастови групи. Известно е, че при някои хора е възможно да възникнат хранителни алергии в резултат на консумация на храни като: мляко и млечни продукти, яйца, зърнени храни, фъстъци, ядки, целина, ракообразни, риби, мекотели, соя, лупина, горчица и сусам.
Идентифицирани са новопоявили се хранителни алергени в различните европейски
страни. От 7333 публикации, са включени данни за 92 проучвания, 52 от които са проведени в
рамките на Европа. Въпреки, че някои алергени са широко проучени, като мляко, фъстъци,
риба и черупчести мекотели, систематичният преглед показа, че има много пропуски в базата
данни относно разпространението и употребата на някои храни, които предизвикват
хранителни алергии (напр. лупина и целина). Освен това, има пропуски и по отношение на
базата данни, свързана с разпространението на хранителни алергии при конкретни възрастови
групи.
Вторият систематичен преглед взема предвид влиянието на начина на преработка и производство върху следните хранителни алергени: мляко и млечни продукти, яйца, зърнени храни, фъстъци, ядки, целина, ракообразни, риби, мекотели, соя, лупина, синап и сусам. От 1040 налични публикации е намерена подходяща информация в 25.
Включените проучвания изследват алергизиращото действие на следните алергени: целина (едно проучване), пшеница (едно проучване), яйца (шест проучвания), лешник (две проучвания), мляко и млечни продукти (14 проучване) и фъстъчено масло (едно проучване).
По-голямата част от изследванията са съсредоточени върху топлинната обработка; обикновено варене, пържене и печене. Изключения правят изследвания, свързани с хидролиза и фракциониране на мляко, предназначено за кърмачета, както и едно проучване свързано със зреенето на кашкавал. Не са включени проучвания, свързани с ефекта, предизвикан от използването на яйца или мляко като подобряващи агенти, например при винопроизводството.
Въпреки, че са проведени голям брой проучвания с фъстъчено масло, не са установени алергии. Само едно проучване показва алергия към сурово фъстъчено масло. Повечето проучвания са проведени с храни в сурово и в преработено състояние.
Фактите сочат, че алергичното действие на някои храни може да бъде намалено при тяхната преработка. Все пак, въпреки че има тенденции за определени храни, например при варенето на яйца, мляко и целина да намалява алергизиращото действие, трябва да се отбележи, че този ефект при отделните хора е строго индивидуален. Включените проучвания са малко на брой и не са представителни за по-широката част от населението.
Последният систематичен преглед разглежда доказателствата по отношение на новите аналитични методи за анализ/откриване на хранителни алергени, разгледани в предходните систематични прегледи в преработени храни. От налични 1475 публикации са ползвани данни за 84.
От общо 7333 публикации, 92 са включени в систематичния преглед. 52 от тях са проведени в Европа в следните държави: Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Швеция, Италия, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Турция, Великобритания и Естония.
При някои изследвания, разпространението на хранителните алергии е оценено с помощта на различни методи за диагностика и разпространение на данни.
Петдесет и седем проучвания са свързани с методи за оценка на алергия/лекарска диагноза.
Двадесет и пет проучвания са представили данни за чувствителност към храни, измерена от тест чрез убождане или при тестване със серум.
Двадесет и едно от проучванията са при храни, които предизвикват хранителни алергии. Въпреки, че някои алергени са били добре проучени, като мляко, фъстъци, риба, черупчести/мекотели, систематичният преглед е показал, че има много пропуски в базата данни от гледна точка на доказателствата за разпространението на алергии към някои отделни храни (напр. лупина и целина). Освен това, има пропуски, свързани с доказателства относно разпространението на хранителни алергии при конкретни възрастови групи и съответните държави.
Важно е да се отбележи, че много проучвания се фокусират върху разпространението на хранителните алергии на различни територии.
Последният систематичен преглед, който разглежда новите аналитични методи за анализ/откриване на хранителните алергени, включва и проучвания, които изследват наличието на протеини в храни. Този преглед показва, че има голям брой проучвания, които изследват ефективността на анализите за откриване на алергени в храни, публикувани от 2004г. насам . Най-голям брой изследвания са проведени с черупкови плодове, следвани от фъстъци, мляко, млечни продукти и яйца. За повечето алергени има тестове с граница на откриваемост до 10 мг/мл.
Имайки предвид посочените по-горе изследвания, важно е да се отбележи, че има набор от критерии, които могат да се използват за валидиране на тестове и да се гарантира, че е налице съответствие за контрол на качеството в отделните институции.
В заключение може да се посочи, че е извършен систематичен прегледи на литературата относно:
1. Разпространението на хранителните алергии в различни региони на света ( Северна Америка, Канада, Австралия и Нова Зеландия ) и в отделните европейски страни за различни възрастови групи, по отношение на всеки един от хранителните алергени: мляко/млечни, яйца, зърнени храни, фъстъци, ядки, целина, ракообразни, риби, мекотели, соя, лупина, горчица и сусам ;
2. Тенденции в обхващането на конкретни възрастови групи за отделните алергени;
3. Идентифициране възникващите хранителни алергени в различни европейски страни (т.е. хранителни алергени, различни от тези, изброени по-горе, когато е налице значително висока честота) и да се представи разпространението и промените им във времето;
4. за влиянието на някои методи на преработка на посочените храни за намаляване тяхното алергизиращо действие.
28.11.2013г.
Изготвил:
д-р Надя Сертова
