Обобщен доклад на работната група към Консултативната група по въпросите на
Хранителната верига и здравето на животните и растенията
На тема: Публични и частни партньорства: принос към безопасността на храните
Заседанието е проведено в Брюксел на 17-ти юни 2009 година
Председателят приветства участниците и обясни основната цел на събирането на Работната група: да започне първоначално обсъждане по държавните и частни стандарти, тяхното взаимодействие, възможности и условия, с цел да се създаде възможност за провеждане на конференция по този въпрос през 2010 година.
Международни аспекти: състояние и дискусия
Комисията изтъкна основните оплаквания и затруднения, които включват увеличаващия се брой частни стандарти, които трябва да се изпълняват, тяхното припокриване и изискване на средства, създаване на пречки за търговия и допълнителна тежест върху официалните компетентни органи. Тези оплаквания са с тенденция да се фокусират върху стандартите за безопасност на храните. Чести, необявени промени, липса на последователност в изпълнението, високи разходи за сертифициране, ефективност на сертифициращите органи, липса на прозрачност и отчетност при определяне на изискванията и липсата на обучение и подпомагане на производителите са основните проблеми, посочени от развиващите се страни. Те често определят частните стандарти като конкуриращи официалните такива.
Предложенията за подобряване на ситуацията включват повишаване на прозрачността от органите, създаващи частните стандарти и сертифициращите ги органи, както и подобряване на хармонизирането на частните стандарти между тях. В допълнение на това се предлага да има ясна препратка към официалните стандарти, които да служат като база за сравнение, да се подобрят консултациите, да се оказва повече техническа помощ на развиващите се страни и да се подобри комуникацията.
Припомнено е на участниците, че частните стандарти са не само и изключително проблем за развиващите се страни а, че те също оказват влияние върху търговията в рамките на Общността, т. е. на собствените производители на Европа.
Изнасяне на данни за текущото състояние на частните стандарти в международните организации: Световната търговска организация / Споразумение за спазване на санитарни и фитосанитарни правила, Комисията на Кодекс алиментариус, Световната организация за здраве на животните и Международната конвенция за растителна защита. Позицията на Комисията във всички тези международни дискусии е да се работи прагматично, основано на факти и конструктивно, със съсредоточаване върху това, което може да се направи, за да се движат напред нещата. Представителят на Комисията засегна също последните разработки в други генерални дирекции: ГД "Земеделие” - комуникация на качеството на храните; ГД "Икономически и финансови въпроси” - проучване на търговската верига; ГД "Предприятия и промишленост” - групата на високо ниво по конкурентоспособността на предприятията от хранително-вкусовата промишленост.
В отговор на призива да се направи разграничение между проблемите на безопасността на храните и други въпроси, по които има повече проблеми, Комисията изтъкна проблеми, причинени от липсата на международен форум за обсъждане на различни въпроси. Подчертана е и необходимостта от подобряване на комуникацията както от властите в областта на общественото здраве, така и в частния сектор.
Конфедерация на производителите на храни и напитки в ЕС - представяне и обсъждане
Конфедерацията на производителите на храни и напитки в ЕС направи две презентации по ISO 22000:2005 - Системи за управление на безопасността на храните - Изисквания за всяка организация в хранителната верига и по PAS 220:2008 Пререквизитни програми за безопасност на храните при производството на храни и сертификация на системата за безопасност на храните 22000.
Коментарите се фокусираха върху тежките за малките предприятия разходи за акредитация. Акредитациите все още се провеждат на национално ниво и включват мултиплициране на разходите. Подчертана е необходимостта от въвеждане на акредитация на европейско ниво.
Конфедерацията изразява мнението, че вярва, че схемите за сертифициране предлагат много възможности, дори за малките и средни предприятия. Взаимното признаване на органите по акредитация на национално ниво е в ход и дублирането на одитите ще бъде ограничено при завършване на хармонизирането на тези схеми. При определяне на продължителността на одита се взема предвид и големината на предприятието. Предвидени са специални схеми за обучение на предприятията в развиващите се страни.
Беше изразено мнение, че поставянето на частните стандарти спрямо международните стандарти като база за сравнение би било важна стъпка за осигуряване на последователност и достоверност, и беше повдигнат въпроса дали частните стандарти трябва впоследствие да надхвърлят изискванията на публичните стандарти. Конфедерацията отговори , че схемите са разработени за най-ниското приемливо ниво, тъй като трябва да се приспособят към развиващите се страни, където доста често започва хранителната верига.
Що се отнася до ролята на частните структури по отношение на контрола, беше предложено да се предвиди система за доброволно прехвърляне на информация от частните одити в публичния сектор в случаите, в които са идентифицирани рискове за безопасността.
Изразена бе тревогата, че докато някои големи предприятия за търговия на дребно са решили автоматично да признават одобрените стандарти на Глобалната инициатива за безопасност на храните, други все още имат свои собствени специални стандарти. Конфедерацията отговори, че признаването на одобрените стандарти на Глобалната инициатива за безопасност на храните е от съществено значение и производителите постепенно ги приемат и прилагат.
Законодателство на ЕС
Представител на ГД "Здравеопазване и зашита на потребителите” обобщи целите на Регламент ЕО № 882/2004 за официалния контрол. Коментарите и въпросите на заинтересованите страни се фокусираха върху проблеми, свързани с административната тежест, сътрудничество и взаимопомощ; възможността за избягване на смесването на публичните и частните стандарти (между които няма ясна граница); прилагането на официалния контрол и възможността за гъвкавост; връзките с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и сътрудничество при използването на наличните бази данни с цел да се подобри работата и обмена на информация.
Център за взаимодействие на месопроизводителите на ниво ЕС - гледна точка на индустрията
Презентацията бе последвана от дебат главно по отношение на системите за одит, тяхната продължителност, разходи и трудностите при намиране на скорошно решение. Особен акцент е поставен върху продължителността и високите разходи на процеса, когато компаниите трябва да бъдат проверени от различни одитори с цел да се постигне съответствие с отделни частни одиторски изисквания в различните държави-членки. Отговорът е, че общите стандарти, като например тези, одобрени от Глобалната инициатива за безопасност на храните са предназначени точно за справянето с този проблем и трябва да са в състояние ефективно да намалят разходите и времето, необходими за одит. По-голямата част от контрола включва проверка на документи, а по-малката част - инспекция на място. След това се проведе дискусия за това кой поема крайната стойност на одита - производителите, търговците на дребно или потребителите, като становищата до голяма степен отразяваха принадлежността на представителите към съответната група.
Много представители потвърдиха естеството на безопасността на храните като въпрос на сътрудничество, а не на конкуренция. Въпреки това, няколко участници подчертаха, че съществува определена степен на конкуренция между различните одитиращи органи. Това води до риск от подкопаване качеството на процеса поради намалено ниво на компетентност и опит на одиторите. Беше също така посочено, че някои конкуренции относно безопасността на храните може да са налични поради PR (или с цел по-високи продажби) причини, когато производителите и/или търговците на дребно се опитват да представят своите продукти като по-безопасни. Пример в това отношение е ситуацията с нивата на остатъци от пестициди в плодовете и зеленчуците в Германия (вж. по-долу), където пределно допустимите граници се изисква да бъдат значително по-ниски от съответните на ЕС или Codex нива.
Посочено е съществуването на двойни стандарти, особено когато става въпрос за големите търговци на дребно: очевидно, за техните собствени продукти със запазена марка те са склонни да разчитат на малките производители, които са подчинени на по-малко строги стандарти (с цел да не се налага прекомерна административна тежест върху тях). Някои представители поддържаха становището, че това не е така и по-малко изискващите стандарти се прилагат само за развиващите се страни и развиващите се пазари.
Пестицидите бяха посочени като пример за лошо управление на комуникацията на риска, която създава схващане у потребителите, че не всички храни са безопасни, или най-малкото, че някои храни (напр. биологични продукти) са по-безопасни, отколкото други. Въпреки ясната позиция на ЕО (настоящите определени граници представляват безопасен праг), търговците на дребно са все повече и повече принудени да наложат по-строги стандарти от гледна точка на намалените нива на остатъци от пестициди, с цел удовлетворяване избора, интересите и изискванията на потребителите.
Според един представител това е положителна тенденция и частните стандарти трябва да се стремят да са по-напреднали от публичните и по-добре приспособени към научно-технологичните иновации.
Комисията посочи, че по отношение на пестицидите и ГМО, държавите-членки не са успели да прокарат посланието за "безопасна храна". Остава да се отговори дали частните стандарти не са отговор на неефективните обществени политики. Комисията също така подчерта, че политиката на ЕС не е предубедена към позицията "яж европейско" и безопасността не е въпрос на качество, а долната линия, която не може да бъде премината. Промишлеността счита, че конкуренцията по отношение безопасността на храните е изгубена игра за всеки.
Съвет за международен обмен на учени – форум на бизнес операторите с храни
Две презентации по въпросите на Глобалната инициатива за безопасност на храните завършиха работата на работната група. Първата презентация очерта мисията и целите на Глобалната инициатива за безопасност на храните, а втората - целите на Комитета по световните пазари. Дискусията постави в центъра добавената стойност на тези стандарти.
Беше направен коментар, че конкуренцията между различните стандарти / схеми е очевидна. От Съвета отговарят, че схемите са от полза за компаниите и конкуренцията спомага за увеличаване на цялостното качество на схемата и компетентността на одиторите (това не е състезание към дъното). Стандартите на Глобалната инициатива за безопасност на храните (и частните стандарти като цяло), освен очакваното предимство за намаляване на броя на стандартите (и по този начин разходите за постигане на съответствие), изглежда са по-силна гаранция от държавните стандарти за действителната безопасност на храните. При официалния контрол често се наблюдава тенденцията на склонност да се провери само формалното спазване на закона, а частният одитор проверява по-пълно всяка стъпка от производствения процес. Освен това, съответствието с частни стандарти може да намали отговорността на компаниите в случаи на съдебни дела.
Въпреки това някои организации подчертаха, че въпреки усилията за хармонизиране, целта на един световно признат стандарт остава трудна, поради постоянните очевидни различия между политическите традиции, правни системи, системи на защита на потребителите (особено различията ЕС и САЩ). Комисията потвърди, че не са изготвяни и давани насоки за частни стандарти, но че по настоящем се предвижда такава възможност от структурата по комуникация на качеството на храните към ГД „Земеделие” на ЕК.
Комисията приключи заседанието с признаване на оживената дискусия и ценните коментари, направени от различни заинтересовани страни, които ще създадат солидна основа за по-нататъшно развитие.