Препоръката на Комисията 2007/331/EC от 3 май 2007 за мониторинг на нивата на акриламид в храни изискваше от страните членки да извършват ежегодно през 2007, 2008 и 2009 г. мониторинг на нивата на акриламид в определени храни. Настоящият отчет описва резултатите от мониторинга и представя оценки на експозицията за различните целеви популации.
Страните членки бяха поканени да анализират годишно приблизително по 2000 проби храни от следните категории храни: “Пържени картофки”, “картофен чипс”, “картофени продукти за приготвяне в домашни условия”, “хляб”, “зърнени закуски”, “бисквити”, “печено кафе”, “бебешки храни в бурканчета”, “преработени бебешки храни на зърнена основа” и “други продукти”.
Двадесет страни членки и Норвегия подадоха 3287 нови резултати през 2009 за нива на акриламид в храни, като най-малко (99) бяха резултатите за “преработени бебешки храни на зърнена основа”, а най-много (677) – за “други продукти”. Средната горна граница на нива на акриламид беше от 37 µg/kg за “пресен хляб” до 1504 µg/kg за “заместител на кафе”. Най-високата стойност за 95-ти персентил беше отчетена за “заместител за кафе” – 3976, а най-високата аксимална стойност – за “картофен чипс” - 4804 µg/kg.
Резултатите за 2009 бяха сравнени с 3728 резултата за 2008 и 3350 за 2007. Беше използван смесен модел на въздействието за оценка на статистически значими промени. За откриване на статистическите тенденции трябва да се увеличи броят на годините на мониторинг. Въпреки това, въз основа на информацията от трите години, може да се идентифицира, че нивата на акриламид намаляват в “крекери”, “бебешки бисквити” и “джинджифилов хляб”, повишават се в “сухари” и “инстантно кафе”, не показват статистически значими промени в “картофен чипс”, “картофи, печени на фурна”, “неспецифициран хляб”, “зърнени закуски”, “бебешки храни в бурканчета” и “бебешки преработени храни на зърнена основа”. Не може да се идентифицира тенденция в осем групи храни, а за “вафли”, “неспецифицирано кафе” и “мюсли и овесена каша” няма достатъчна информация.
Беше оценена експозицията на акриламид за различни популации чрез комбиниране на събраните данни за наличие на акриламид, получени от мониторинговата програма в периода 2007 – 2009 с индивидуална хранителна информация, извлечена от Разширената база данни за консумация на храни в Европа на EFSA.
Оценките на експозицията бяха подобни на предварително отчетените за европейските страни. Средният прием на акриламид за възрастни (над 18 години) в Европа беше оценен в рамките на 0.31 до 1.1 µg/kg телесно тегло (b.w.) на ден, а 95тия персентил - между 0.58 и 2.3 µg/kg b.w. дневно. “Пържените картофи”, “пресен хляб” и “печено кафе” бяха идентифицирани като основните допринасящи за общата експозиция на акриламид при възрастните. Средният прием на акриламид при подрастващи (11-17 години) в Европа беше оценен като вариращ в интервала 0.43 - 1.4 µg/kg b.w. дневно, а 95тия персентил - между 0.94 и 3.1 µg/kg b.w. дневно. “Пържените картофи”, “пресния хляб” и “бисквитите” или “картофения чипс”, в зависимост от проучването бяха идентифицирани като главен допринасящ за експозицията на подрастващите на акриламид. При деца (3-10 години) средният прием беше оценен като вариращ в интервала 0.70 - 2.05 µg/kg b.w. дневно, а 95тия персентил – между 1.5 и 4.2 µg/kg b.w. дневно; за малки деца (1-3 години) - между 1.2 и 2.4 µg/kg b.w. дневно, с 95ти персентил между 2.4 и 6.5 µg/kg b.w. дневно. В популацията на децата и малките деца трите основни допринасящи за експозицията на акриламид бяха “пържени картофи”, “пресен хляб” или “неспецифициран хляб” и “бисквити”.
Хранителната индустрия разработи така наречения “подход на инструментариума” като доброволна мярка за осигуряване на насоки за производителите и преработвателите при идентифициране на начини за намаляване на акриламида в техните продукти. Както и при предишни годишни отчети за акриламид (EFSA 2009 и 2010), може да се заключи, че приложението на този подход има ограничен успех. За намаляване на общата експозиция е желателно да се намаляват нивата на акриламид в групите храни, които имат най-голям принос за експозицията на акриламид, като “пържени картофи”, “пресен хляб”, “печено кафе”, “бисквити”.
За улесняване на интерпретирането на резултатите в бъдеще и за определяне на ясни тенденции, трябва да се увеличи броя на обхванатите години, пробовземането трябва да обхващат едни и същи продукти през различни години и да съдържа достатъчен брой проби от група храни, за да могат да бъдат различени случайните флуктуации от реалните наблюдаеми тенденции.