Резюме
Диоксините и диоксиноподобните съединения включват широк спектър токсични и устойчиви в околната среда вещества. Термините най-често се отнасят до 29 конгенера на полихлорираните дибензо-p-диоксини, полихлорирани дибензофурани и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB). Конгенерите на диоксин и фуран се формират като непланови странични продукти при процеси на изгаряне, такива като изгаряне на отпадъци и горски пожари, както и по време на някои производствени процеси като избелване на хартиен пулп и производството на хлорирани пестициди. PCB се синтезират чрез директно хлориране на бифенил и могат да бъдат разделени в различни групи според биохимичните и токсикологичните им свойства. Не-орто и моно-орто заместените PCB показват подобни на диоксините токсикологични свойства. Поради това те често биват наричани „диоксиноподобни PCB”. Другите PCB не показват диоксиноподобен токсикологичен профил и затова се наричат „недиоксиноподобни PCB”. PCB са използвани в множество области, като диелектрични флуиди в трансформатори и като топлопренасящи течности поради незапалимостта им и свойствата им като електроизолатори. Производството и използването на PCB е прекратено в много страни след забрана на производството, обработката и разпространението им през 1985 г., но големи количества остават в електрооборудване, пластмасови изделия и сгради.
Докато количеството диоксини и диоксиноподобни вещества в околната среда намаля след края на 70-те години на миналия век, продължава загрижеността за безопасността на храните и потенциалните вредни ефекти за здравето от експозицията на тази група вещества. Поради липофилността им и устойчивостта им в околната среда, диоксините са се натрупали в хранителната верига, по-специално в животинските мазнини, млечните продукти и рибите.
Наличието на диоксини и диоксиноподобни PCB се изразява като токсични еквиваленти (TEQ) след умножаване на конгенер-специфичните нива на концентрация с множители на токсичен еквивалент (TEF), разработени въз основа на относителната им токсичност, сравнена с 2,3,7,8-TCDD. Настоящото европейско законодателство се основава на TEF, определени от Световната здравна организация (WHO) през 1998 г., като резултатите се изразяват като TEQWHO98. През 2005 г. бяха предложени нови TEF, като резултатите се изразяват като TEQWHO05.
През 2002 г. Европейската комисия представи списък от действия за по-нататъшно намаляване на наличието на диоксини и диоксиноподобни PCB и по-късно въведе редовен мониторинг в страните членки на храни и фуражи, включвайки, където е възможно и недиоксиноподобните PCB. Регулярно на Комисията се докладват данни за наличието на 17 конгенери на диоксин и фуран и 12 конгенери на диоксиноподобни PCB в храни и фуражи. През април 2008 г. Комисията предаде събраната информация на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) за оценка.
Общо 7270 проби, събрани в периода 1999-2008 от 19 страни членки, Норвегия и Исландия, бяха подробно анализирани. Процентът на пробите под границата за количествено определяне (LOQ) варираше значимо на ниво конгенер. Като цяло, цензурираните проценти, определени като като частта на наблюденията, които не могат да се определят количествено (<LOQ), варират значително в зависимост от това как са изразени резултатите: на база мазнини (около40%), на база общо тегло (около 30%) или за фураж на база „12% влага” (около 60%).
Най-високите средни стойности на диоксини и диоксиноподобни PCB в храни бяха наблюдавани в „черен дроб от риба и продукти от него” (32.6 pg TEQWHO98/g) и „мускулно месо от змиорка” (6.7 pg TEQWHO98/g), изразени на база общо тегло и за „черен дроб и продукти от него от сухоземни животни” (5.7 pg TEQWHO98/g), изразени на база мазнини. Най-високото ниво във фураж беше намерено в „рибено масло” (10.0 pg TEQWHO98/g), изразено на база 12% влага.
Ad hoc анализи бяха проведени за групите „месо и месни продукти от преживни”, „мускулно месо и продукти от месо от риби с изключение на змиорка”, „прясно мляко и млечни продукти, включително масло” и „яйца от кокошки и яйчени продукти” за оценка на влиянието на видовете, на географски или производствени разлики. За групата „месо от преживни” не могат да се извадят ясни заключения поради малкия брой проби за някои видове. За групата „мускулно месо от риби и и рибни продукти с изключение на змиорка” имаше разлики в диоксините и диоксиноподобните PCB между различните подгрупи, със средни стойности от 1.20 (‘Пъстърва от рибарник’) до 7.99 (‘Сьомга’) pg TEQWHO98/g, изразени на база общо тегло. Средните нива на диоксини и диоксиноподобни PCB в херинга бяха по-високи за проби, събрани от държави от региона на Балтийско море (2.30 pg TEQWHO98/g). В групата „мляко и млечни продукти”, малко по-ниски средни нива на диоксини и диоксиноподобни PCB бяха намерени по оста ферма (1.27 pg TEQWHO98/g), мляко в резервоари (1.30 pg TEQWHO98/g) до мляко на дребно (0.95 pg TEQWHO98/g), изразено на база мазнини. Това може да се отдаде на слаб ефект на разреждането на ниво „продажба на дребно”, на смесването на мляко от различен произход, или до целенасочени възможни подозрителни проби на ниво ферма. Много малко проби яйца имат специфичен метод на производство, който да служи за основа за подробен анализ.
Процентът на резултатите, надвишаващи различни максимални нива на диоксини и диоксиноподобни PCB, определени от законодателството, беше средно 8% с около още 4%, надвишаващи някои нива за предприемане на действия, но между групите имаше големи вариации. Като цяло, по-нисък процент от резултатите надвишаваше максималните нива, определени за фуражи, отколкото за храни. Важно е да се има пред вид, че вариращата пропорция на тестване на продуктите отразява целенасочен, а не случаен мониторинг. Това носи потенциала за въвеждане на степен на несигурност и неопределеност в оценката на фоновите нива на диоксини и диоксиноподобни PCB в храни и фуражи, тъй като в целенасочените проби се очакват по-високи общи стойности, отколкото в случайните проби.
Влиянието на промяната на базата за изчисленията на TEQ от TEFWHO98 на TEFWHO05 беше оценено с нива на диоксини и диоксиноподобни PCB, използвайки последните, които са общо с 14% по-ниски от нивата на първите. Тази разлика основно се дължеше на промени в TEF за моно-орто PCB и фуранови конгенери с малка промяна в диоксина и не-орто PCB конгенери. Все пак, наблюдаваха се големи вариации при различните категории храни и фуражи и между продукти вътре в категориите храни и фуражи.
Конгенерите на диоксините и фураните покриваха между 30% и 74% от общата концентрация на диоксини и диоксиноподобни PCB в зависимост от групата храни или фуражи. Моно-орто PCB покриха между 15% и 45% от концентрацията на диоксиноподобни PCB. Тази пропорция беше значително по-висока при използване на TEFWHO05, отколкото на TEFWHO98 като основа за изчисление на TEQ.
Настоящите резултати ясно включват резултати от случаен и целенасочен мониторинг, въпреки, че това не беше специално обявено и трябва да бъдат интерпретирани предпазливо. Липсата на такава информация за пробовземането и нерегулярното покриване на групите храни и фуражи във времето за съжаление не разреши извършване на анализ на тенденциите във времето. За подобряване на валидността на оценката за наличие на диоксини и диоксиноподобни PCB в храни и фуражи в Европа от значение е случайното тестване и отделно отчитане на достатъчен брой проби във всяка група храни и фуражи. Целенасоченото пробовземане по време на случаи на замърсяване трябва да бъде ясно идентифицирано в отчетите.