Перфлуороалкилираните вещества (PFASs) са голяма група съединения, състояща се от напълно или частично флуорирана хидрофобна алкилна верига и хидрофилна крайна група. Те са произвеждани повече от 50 години и все още се използват в множество продукти и процеси. Поради термичната и химичната им устойчивост, те се използват в различни продукти, например почистващи агенти, бои и лакове, вакси, агенти за полиране на под, импрегнатори за тъкани, килими, хартия, опаковки, мебели, обувки, течности за гасене на пожар, фотохартия и инсектицидни формулации. Това доведе до разпространение на PFASs в околната среда и в човешкото тяло в света, като така се повдигнаха съображения за загриженост за здравето. В изследвания върху животни, свързани с PFASs, са описани отрицателни здравни ефекти като хепатотоксичност, невроповеденческа токсичност, имунотоксичност, репродуктивна токсичност, токсичност за белите дробове, хормонални ефекти и слаб генотоксичен и канцерогенен потенциал.
През 2008, в научното си становище за перфлуорооктан сулфонат (PFOS) и перфлуорооктаноична киселина (PFOA), Панелът по замърсители в хранителната верига на EFSA Panel препоръча да се събират повече данни за съдържание на PFASs в различни хранителни продукти, с оглед оценка на експозицията. Европейската комисия издаде Препоръка 2010/161/EU за мониторинг на перфлуороалкилирани вещества в храни. На страните членки беше препоръчано да мониторират през 2010 и 2011 наличието на PFASs в храни и да подават на EFSA получените данни, заедно с данните от предишни години. Тези данни са необходими на Комисията като основа за решение за възможни мерки за управление на риска.
През 2010, данните от предишни години бяха предоставени на EFSA. Настоящата оценка се основава на множество от 4881 проби, събрани между 2000 и 2009 в седем страни членки. Бяха съобщени данни за различни множества от съединения от общо 17 PFASs, като резултатът беше 24204 единични аналитични резултати. Всички резултати бяха изразени в µg/kg цяло тегло (мокро тегло). Повечето LOQs (79 %), отчетени за всяко от 17-те съединения във всички групи храни бяха под или равни на стойностите, заложени в Препоръка 2010/161/EC на Комисията от 1 µg/kg. Това показва, че предложената максимална LOQ за анализа на PFASs (1 µg/kg) в повечето случаи е постижима. По отношение на аналитичния добив, наблюдаваше се голяма вариация за отделните PFASs, като средните стойности бяха в интервала 41 % до 75 %. Резултати над LOD или над LOQ бяха отчетени само за 11.8 % от резултатите за 17-те PFASs.
Най-често откриваните PFASs бяха PFOS (31.1 %), PFTriDA (17.2 %), PFOSA (16.6 %), PFOA (11.5 %), PFDA (11 %), PFDoDA (9.8 %), PFNA (9.3 %) и PFUnDA (7 %). PFBA, PFPA и PFHpS не бяха открити в анализираните проби. В групите храни, PFASs главно бяха намерени във ‘Карантия от риба’ (68 %),‘Съедобна карантия, дивеч’ (64 %), ‘Месо, млекопитаещ дивеч’ (22 %), ‘Водни молюски’ (20 %), ‘Ракообразни’ (17 %) и ‘Месо от риба’ (9.7 %). В другите хранителни групи PFASs бяха открити с много по-малка честота (под 5 %). За няколко групи храни и съединения, обаче, беше изследван ограничен брой проби и това затрудни правенето на заключение за замърсяването на тези групи храни.
Най-високото средно замърсяване за PFOS (216 µg/kg), PFNA (10.3µg/kg), PFOA (7.1 µg/kg), PFDA (6.0 µg/kg) и PFDoDA (3.7 µg/kg) беше намерено в “Съедобна карантия, дивеч”. Най-ниската средна концентрация на PFOS и PFOA беше открита в месо от дивеч (млекопитаещи и птици). В сравнение със съответните матрици на дивеч, месото на отглеждани във ферми животни и тяхната съедобна карантия бяха по-малко контаминирани с PFASs. За “Карантия от риба”, най-високата средна концентрация беше открита за PFOS (47 µg/kg) и PFOSA (15 µg/kg). Същите съединения имаха най-високата средна концентрация и в “Месо от риба”, макар и на по-ниско ниво - 4.9 µg/kg за PFOS и 2.7 µg/kg за PFOSA. Беше анализиран ограничен брой проби от ракообразни, но откритите нива бяха подобни на тези, наблюдавани в месо от риба.
За различните множества PFASs бяха анализирани различни проби. Така че, не беше възможно да се изчисли и сравни общото количество на PFASs. Това пречеше и на сравняването на общите нива на замърсяване между групите храни. Необходимо е да се потърси начин за хармонизиране, за определяне на минимално стандартизирано множество PFASs за анализиране във всички проби, за да стане възможна по-добра сравнимост на замърсяването между групите храни. За тази цел са необходими повече изследвания (например на храненето, биомониторинг, токсикологични изследвания), за да се определят най-репрезентативните PFASs.
Пред вид по-реалистичната оценка на експозицията, която може да последва мониторинга от 2010-2011 г., предимство би било повишаването на аналитичното действие на методите, прилагани в анализа на PFASs, за да се намали дела на стойности под границата на откриване. Литературните данни и данните, предоставени за този отчет доказват, че тази цел е постижима за всички PFASs във всички групи храни.
Този отчет включва проби от рандомизиран и насочен мониторинг, дори ако последният не винаги е специално обявен. Така че, резултатите трябва да се интерпретират внимателно. Насочените проби и по-специално пробите, взети от “горещи точки” могат да доведат до свръхоценяване на нивата на контаминиране.
За по-ясен анализ на фоновото замърсяване и пред вид оценка на експозицията, трябва да се съберат повече данни, по-специално за групи храни, за които броят проби е бил ограничен, но честотата на замърсяване е била висока (ракообразни, водни молюски) и за групи храни с ниски нива на замърсяване, но с висока консумация (питейна вода и други напитки, храни за бебета и малки деца). Вземайки пред вид и че PFASs могат да мигрират в храната от съдовете, в които се съхранява, приготвя или сервира, важно е да се съберат повече данни за готови храни и пакетирани храни.