Международната агенция за изследване на рака (IARC) определя стеригматоцистина като група 2B, което означава, че е вероятeн канцерогенен за хората. Счита се, че токсичният ефект на стеригматоцистина е еквивалентен на токсичния ефект на афлатоксин В1. По аналогия на афлатоксин В1, стеригматоцистина е с изразени канцерогенни, мутагенни и тератогенни въздейстивия. Своята канцерогенност той проявява при перорален прием при извършени опити с някой животински видове [плъхове, мишки, монголски джербил (Meriones unguiculatus), маймуни и риби]. При тези животни се установява образуване на лезии и карциноми на черния дроб, ангиосаркоми в кафявата мастна тъкан и белодробни аденоми. Заключението което е направено е, че стеригматоцистина е генотоксичен и канцерогенен. Отделянето на метаболитите на стеригматоцистина от организма се осъществява посредством жлъчката и бъбреците. Няма достатъчно информация и данни относно преминаването на токсина в млякото на преживните животни консумирали фураж с установено наличие на стеригматоцистин. Също така няма данни и по отношение на преминаване на токсина и неговите метаболити в други животински продукти, като месо и яйца.
Острата орална токсичност е сравнително ниска, като LD50 варира от 120–166 mg/kg телесна маса. При остра токсичност прицелни органи се явяват черния дроб и бъбреците. При високи дози и продължителна експозиция е установено образуване на чернодробни лезии при свине плъхове, мишки и маймуни. След преглед на научната литература в становището си EFSA посочва, че са описани случаи на дегенерация, некроза и кръвоизливи на бъбреците при плъхове и южноафрикански маймуни (Chlorocebus pyreguthreus), които са били изложени на действието на стеригматоцистин. Резултатите от проведени in vivo и in vitro проучвания предполагат, че стеригматоцистина може да предизвиква имуномодулиращa активност, но категорични заключения не могат да бъдат направени на този етап.
Токсичният ефект на стеригматоцистина при животните е различен за различните видове. Така например при овце не се установяват признаци на токсичност дори и след прием на фураж, съдържащ най–високата до сега измерена концентрация стеригматоцистин във фураж (16 mg/kg, т.е. 0,3 mg/kg телесна маса на ден). При говедата са описани случай на поява на диария и кръвоизливи. Счита се, че стеригматоцистина е хепатотоксичен за свинете и домашните птици, като за последните е и нефротоксичен. При рибите се установява оток на хрилете, кръвоизливи и еозинофилни инфилтрации в хепатопанкреаса.
В становището на EFSA се посочва, че са представени аналитичните резултати на 247 проби за храни от общо две държави членки, като всички измерени стойности са под границата на откриване (LOD) и границата на количествено определяне (LOQ)1. По отношение на фуражите са докладвани общо 334 проби, като само в 4–ри от тях е установено наличие на стеригматоцистин.
Близо 60% от резултатите от анализите на храните са получени през 2009 г. и 2010 г., а останалите 40% от резултатите са получени през 2000 година. Резултатите от фуражни проби са от 2003 г. (81%) и 2010 (19%).
Панелът CONTAM на EFSA заявява в изготвеното становище, че не е възможно да се направи надеждна оценка на експозицията върху хората поради оскъдната информация и недостатъчните аналитични данни. Същото заключение относно оценката на експозицията от стеригматоцистин на животните е изразено и по отношение на фуражите.
Панелът CONTAM препоръчва да се насърчи събиране на повече аналитични данни от страна на европейските страни. Това налага от своя страна разработване в най–кратки срокове на подходящ сертифициран сравнителен материал за провеждане на експертни изпитвания в подкрепа на прилаганата аналитична методология.
