На 5 октомври 2011 Европейската комисия изпрати писмо до EFSA, в което се казваше: “Европейската комисия иска от EFSA да осигури научна обосновка на доклада на Агенцията по безопасност на храните на Франция (ANSES) "Здравен ефект на бисфенол А "във връзка с възможни разминавания между заключенията на този доклад и най-новото научно становище на EFSA за Бисфенол А от 2010. Европейската комисия моли EFSA да анализира дали двата доклада на ANSES съдържат елементи, които могат да наложат корекция на становището на EFSA. Ако е необходимо, на базата на анализа на докладите, EFSA може да се свърже с ANSES или за да коригира разминаванията, или за да се подготви съгласуван общ документ, изясняващ спорните научни въпроси и идентифициращ релевантните несигурностите в данните.”
На 7 ноември 2011 г. беше проведено съвещание на EFSA и ANSES, като съгласуваните бележки са дадени в приложение. Настоящият документ цели идентифицирането на възможни отклонения, според искането на Комисията.
A. ЗАКЛЮЧЕНИЯ
1. Цел на работата
Докладът на ANSES за здравните въздействия на BPA от септември 2011 е първа стъпка в продължаващ процес за оценка на риска, който трябва да завърши през 2012. Използваният подход е съвместим с този при “Идентификация на опасността”. Този първи доклад дава основата за избиране на най-релевантните здравни ефекти за бъдещия доклад за оценка на риска, който ще разглежда всички потенциални пътища на експозиция, не само храни.
Становищата на EFSA (2006, 2010) дават оценка на рисковете за човешкото здраве, произтичащи от прием на ВРА чрез храната и определят поносим дневен прием (TDI) за BPA от хранителни източници. Този TDI е определен за защита на общото население, включително бременни и кърмачки, бебета (0-12 месеца) и малки деца (12-36 месеца).
Главният източник на информация на ANSES е от национални и международни обзори и по-специално провизорния доклад на INSERM за BPA от юни 2010, съсредоточен върху репродуктивната токсичност. ANSES разгледа и оригинални публикации от периода януари 2010 - януари 2011 (не включени в доклада на INSERM). Материалите, публикувани след януари 2011 по план не трябваше да бъдат включени в доклада на ANSES. Някои първични материали, обаче, публикувани преди януари 2010 или след януари 2011 бяха рецензирани и включени по преценка на експертната работна група.
2. Източници на информация
През 2010 EFSA разгледа всички оригинални изследвания, публикувани между януари 2007 (дата на публикуване на предишното становище на EFSA за оценка на риска от BPA) и юли 2010. EFSA непрекъснато следеше новите публикации за BPA след публикуването на становището от 2010 г. чрез специален проект.
3. Критерии за включване в изследването
Според различните цели на документите, критериите на ANSES и EFSA са различни. Подходът на ANSES за идентификация на опасността трябваше да включва изследвания с животни с използване на всички пътища на експониране и тестване на единични и многократни дози. Подходът на EFSA за характеризиране на опасността от хранителен BPA е съсредоточен върху изследвания на орална токсичност при животните с многократни дози.
По-специално, ANSES събираше и отбелязваше всички възможни ефекти на BPA от наличната литература, без предварително да изключва нито едно изследване. Специално внимание беше отдадено на изследвания, включващи поне една доза под 5 mg/kg телесно тегло/ден (bw/day) (настоящо NOAEL, EFSA; 2006, 2010). ANSES разглеждаше главно академични, но също така и финансирани от индустрията изследвания за всички видове на приемане, включително подкожно приложение, единични и многократни дози и изследвания, отговарящи или не на насоките за тестове на ОИСР и/или на принципите на ДЛП.
ANSES прегледа и изследвания върху хора (около 30 изследвания) независимо от времето на публикуването им.
За характеризиране на опасността от хранителен BPA, EFSA се съсредоточи върху изследвания на оралната токсичност с многократни дози и особено ниски дози (под настоящото NOAEL). Изследванията върху неоралните пътища на експозиция или прилагане на единична доза бяха разглеждани от EFSA като допълнителна информация (например начин на действие на BPA), но не бяха считани за подходящи за оценка на риска. Наистина, токсикокинетиката на ВРА забележимо се различава в зависимост от пътя на експозиция (например орален срещу парентерален път), водейки до значимо различни нива на вътрешна експозиция на ендокринноактивната форма на ВРА. Така че EFSA се съсредоточи върху оралните изследвания, а не върху парентералните.
През 2010 EFSA разгледа изследвания на токсикокинетиката, на токсичността при хора и животни, независимо дали отговарят или не на насоките за тестове на ОИСР и/или на принципите на ДЛП. Бяха взети пред вид и академичните, и финансираните от индустрията изследвания, отговарящи на тези критерии: чисто изследователски статии в рецензирани списания, всички изследвания върху хора, а за изследванията на токсичност при животни in vivo фокусът беше върху орални изследвания с ниска доза с използване на няколко тестови дози, включвайки поне една <5 mg/kg bw/day и с експозиция in utero и/или кърмене.
4. Критерии за оценка на изследванията
Различните критерии за оценка на ANSES и EFSA са свързани с различния обхват на докладите им, именно идентификация на опасността срещу оценка на риска от орална експозиция.
В техния доклад за идентификация на опасността ANSES дадоха същата тежест на токсикологичните изследвания с използване на различни пътища на експозиция и разгледаха и изследвания с известни недостатъци. ANSES взе пред вид, че всички изследвания, занимаващи се с дадена крайна точка на токсичност, независимо от другите присъщи характеристики (различен начин на експозиция, единични или многократни дози, животински вид и др.) са групирани по подобна експозиция (време и продължителност) на BPA и бяха оценени заедно чрез дърво на решенията според нивото на доказателствата. Резултатите от подкожните и оралните токсикологични изследвания бяха оценени заедно чрез дървото на решенията и получиха една и съща тежест. Тъй като подходът на ANSES беше подход на тегло на доказателствата, изследванията с известни недостатъци можеха да бъдат изследвани за подкрепяне на свързани ефекти върху същите цели или с подобни модели. ANSES ще изготви по-подробен анализ на отделните публикации на по-късен етап от продължаващия процес на оценка на риска.
ANSES подчерта, че в някои от техническите насоки на ОИСР с експозиция in utero, не са достатъчно оценени някои специфични ефекти в поколението, като ефекти върху млечната жлеза. Така че, отсъствието на ефект към тази крайна точка в регламентите не се разглежда от ANSES като доказателство за отсъствие на ефекти.
EFSA не счете за полезни за целите на оценката на риска изследвания с методологични слабости (например изследвания с единични дози) и/или неотговарящи на критериите за включване (например неорални изследвания). В становището си от 2010 EFSA оцени всяко отделно изследване по критерии за качество (достатъчна извадка, адекватни контролни процедури, включване на позитивни контроли, когато е възможно, оценка на корелацията между морфологични и функционални изменения и разглеждането на котилото или майката като подходяща статистическа единица), за да се оцени валидността и/или приложимостта на отделните резултати за оценка на човешкия риск. Някои от изследванията, оценени от ANSES в идентификацията на опасността като показващи доказани ефекти при хора, вече бяха оценени от EFSA през 2010. Имайки пред вид техните слабости и/или факта, че не отговарят на критериите за включване, тези изследвания не могат да бъдат разглеждани за получаване на нов TDI.
Ефектите върху млечната жлеза бяха разглеждани от EFSA през 2010 като заслужаващи по-нататъшно внимание пред вид механистична правдоподобност (виж точка 5.2.2.3 от EFSA, 2010). Поради, обаче, недостатъците в дизайна и отчитането на двете изследвания върху ефектите върху млечната жлеза, EFSA заключи, че тези резултати не могат да се използват за извличане на TDI.
Въз основа на критерия за качество, посочен по-горе, Панелът взе пред вид валидно изследване на множество поколения, изследващо ефектите на BPA и в ниски дози като водещо изследване за извличане на TDI.
5. Прозорец на повишена чувствителност
ANSES отдава голямо значение на прозореца на повишена чувствителност на BPA (прозорец на експозиция) в различни периоди от живота (пренатален, млада възраст, зряла възраст). Пред вид това, ANSES разглежда възможността прагов подход към всяка крайна точка във връзка с прозорците на експозиция, свързани със специфична чувствителност, да бъде по-подходящ за оценка на риска от BPA, отколкото подхода TDI.
EFSA счита, че наличната база данни за ВРА включва изследвания, обхващащи пре-, пери- и постнаталните етапи от живота (изследвания на токсичността през развитието, изследвания на много поколения), които се занимават с уязвимостта на тези етапи от живота. Имайки пред вид и токсикокинетичните данни за гризачи и примати, включително и хора, TDI би бил протективен за цялото човешко население, включително бременни и кърмачки, бебета (0-12 месеца) и малки деца (12-36 месеца).
Първоначално определеният от ЕFSA TDI през 2006 беше препотвърден през 2008 и 2010 след задълбочен преглед на новите изследвания.
B. ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
ANSES и EFSA се съгласяват, че са обхванали различни етапи от процеса на оценка на риска: ANSES – идентификация на опасността, EFSA – характеризиране на опасността (2010) и пълна оценка на риска (2006) от хранителна експозиция на (2006).
Това е една от причините за разминаването между работата им през 2011 и 2010. Те отчитат, че изборът им на критични ефекти не се основава на едни и същи критерии за оценка на изследването (например пътища на експозиция).
ANSES и EFSA се договарят за сътрудничество в близкото бъдеще и обмен на виждания, информация и документи, отнасящи се до BPA.