17-03-2015

ВЪНШЕН НАУЧЕН ДОКЛАД

Съставна европейска база данни за консумацията на храни


РЕЗЮМЕ

Данните за консумацията на храни са ключов елемент от дейностите на EFSA по оценка на риска, формиращи основата за оценката на експозицията от консумация на европейско ниво. През 2011 г. EFSA е създала Подробна европейска база данни за консумация на храни (Comprehensive European Food Consumption Database), съдържаща детайлна информация за консумацията от 34 национални проучвания, представляващи 66 492 индивида от 22 държави-членки на Европейския съюз (ЕС). Вследствие на различни използвани методологии за проучванията, националните данни не могат да бъдат комбинирани за получаване на средна оценка за експозицията от хранене в Европа. Въпреки, че проектът „Меню на ЕС“, който цели да събере хармонизирани данни за консумацията на храни на ниво ЕС, ще преодолее това ограничение на Подробната база данни, данните от този проект ще бъдат достъпни едва през 2018 г.
Настоящото методологично проучване бе проведено, за да се оцени до колко чрез разработването на „Съставна Европейска база данни за консумацията на храни“ могат да бъдат подобрени съвместимостта на съществуващите данни за консумацията, както и представителността на експозицията на храни и оценките на риска на европейско ниво. За да се създаде такава база данни са били оценени разпределенията на обичайния прием на 589 хранителни продукта, представляващи пълната диета. Тези разпределения са оценени за 36 клъстъра, всеки от които се състои от субекти, принадлежащи към дадена възрастова група (деца, подрастващи и възрастни), пол и имащи сходна диета.
Използвана е адаптирана форма на метода на Националния Институт по Рака (NCI – National Cancer Institute), с няколко важни изменения. Използвани са сезона, телесната маса и дали храната е била консумирана през почивните дни, за да се прогнозира вероятността за консумация. Допълнително е установено, че гама разпределението е подходящо за моделиране на разпределението на количествата на храните в различните хранителни групи, вместо нормалното разпределение. Тези разпределения са комбинирани с корелационни матрици, съгласно метода на Iman и Conover, с цел да се симулират 28 дни консумация на 40 000 симулирани индивида. Симулираните данни са били валидирани чрез сравнение на статистиката за консумацията (например средно, медиана и определени процентили) на симулираните индвиди със същите статистики, оценени от наблюдаваните индивиди от Подробната база данни. Същото сравнение е направено на ниво групирани храни за всеки клъстър. Възможностите и ограниченията на използването на симулираната база данни за оценки на експозицията са описани в доклада.

РЕЗУЛТАТИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В окончателния вариант са генерирани 40 000 субекта от 36-те клъстъра. Броят на субектите, които да бъдат симулирани от всеки клъстър, е определен чрез претегляне на броя на субектите в оригиналния клъстър относно общия брой на субектите в Подробната база данни. Във всеки клъстър, субектите са вземани от всички ДЧ включени в клъстъра, претеглени с пропорцията на държавата в клъстъра.
В приложения към доклада са представени обобщените статистики по хранителни групи за цялата база данни за хронична (симулирани всеки ден) и остра (само за дните с консумация) консумация.
Моделът представлява добра оценка за голяма част от данните за консумацията за всеки клъстър. Още повече, доказано е, че моделът е достоверен за различни комбинации на храни, като прогнозира с висока точност общите статистики за консумацията за всеки клъстър. Подходящ е също за анализ на консумацията на храни през целия живот на европейската популация, защото е достатъчно гъвкав да улови различните типове диети на различните европейски държави на различни възрасти.
Разработеният модел е подходящ за създаване на база данни, която отразява консумацията на храни на европейско ниво за оценки на хронична и остра консумация. В модела са включени редица условия, които му позволяват да преодолее ограниченията, обикновено свързвани с данните за консумацията, като например малко данни за определени храни и липса на хармонизация между различните проучвания. Този ефект до някъде е минимизиран чрез работата на ниво клъстъризирани диети, вместо по отделни държави.
При използване на базата данни е важно да бъдат вземани под внимание следните особености:
  • За определени храни, екстремалните статистики могат да бъдат надценени или подценени, вследствие на наличието на силно отличаващи се данни (outliers), но централните статистики (средно, медиана и процентили 25%-75%) са подходящо оценени.
  • Съществуват голям процент консуматори за повечето храни в общата популация на консуматорите, което е важно съображение при използване на цялата база данни за хронични/остри оценки. Комбинираният ефект от симулирането на 28 дни консумация естествено повишава процента на консуматорите от цялата популация. Също така, трансформацията на Iman-Conover в някои случаи променя някои количества, които първоначално са били 0, на 1-2, за да се запази корелацията между консумацията на някои храни. Следователно, препоръчва се да се отчитат всички консуматори или цялата популация при използване на данните за оценка на експозицията.
Съставната база данни е подходяща за провеждане както на остри, така и на хронични оценки, но в случая на рядко консумирани храни и на храни с широк обхват на консумирани количества, екстремалните статистики са като цяло надценени. Следователно, Съставната база данни може да бъде консервативна при оценките на остра експозиция.


Архив