Европейската комисия поиска от Европейския орган по безопасност на храните да осигури техническа помощ по хармонизирани епидемиологични критерии (показатели) за специфични опасности за общественото здраве от храни и животни, които да се използват от управляващите риска, когато те считат, че сегашните методи за инспекция на месо не разглеждат адекватно релевантните рискове. Това е свързано с мандата, даден от Комисията, за научно становище по опасностите за общественото здраве, които да бъдат обхванати от инспекцията на месото. Първото становище и този доклад касаят инспекцията на свинско месо и бяха публикувани през октомври 2011.
В този доклад са предложени хармонизирани епидемиологични индикатори за хранителни биологични рискове, свързани с прасета и свинско месо, които могат да бъдат обхванати от инспекцията на месото. Тези опасности включват Salmonella, Yersinia enterocolitica, Toxoplasma gondii, Trichinella, Cysticercus (Taenia solium) и микобактерии. Епидемиологичният индикатор трябва да означава разпространение и заболеваемост, дължаща се на опасността в даден етап на хранителната верига или непряко измерване на опасностите (одити), които корелират с риска за човешкото здраве, породен от опасността. Епидемиологичните показатели могат да бъдат използвани от Европейската комисия и страните членки за обсъждане дали дадени адаптирания към методи за инспекция на месо са подходящи и да дадат възможност на страните членки да провеждат анализ на риска за подкрепа на такива решения. Предвижда се епидемиологичните показатели да могат да се използват в рамките на осигуряването на безопасността на свинското месо, предложени в научно становище на EFSA по опасностите за общественото здраве, които да бъдат обхванати от инспекция на месо (свинско), по-специално за категоризиране на ферми/стада и кланици, според риска, свързан с конкретните опасности, както и за определяне на подходящи цели за окончателно замразено кланично месо.
Управляващите риска трябва да решат за най-подходящото използване на епидемиологичните показатели в ЕС и на национално ниво. В зависимост от целта и епидемиологичната обстановка в страната, индикаторите могат да се прилагат на национално ниво, на ниво регион или ферма/стадо, кланица. Показателите могат да се използват самостоятелно или в комбинация. Те могат да се използват за класифициране на страните, регионите или фермите според статуса на инфекция, свързан с опасностите. Накои показатели могат да се използват и за оценка на мерките, взети в кланиците за контрол на дадена опасност.
Повечето от епидемиологичните индикатори са предложени за подпопулации от прасета или кланично свинско месо на ниво ферма или кланица. Някои показатели включват одит на фермите за контролирани условия на отглеждане или одит на транспорта на прасетата за клане, условия в помещенията за настаняване на прасетата преди заколването или методи за заколване. В случай на редки биологични опасности в продукцията на прасета в ЕС, епидемиологичните индикатори се предлагат като помощ при наблюдението за възможно възникване на такива опасности. За някои от биологичните опасности, се приема, че има нужда от повече изследвания за изясняване на факторите, които излагат прасетата на риск от инфекция и ролята на свинското месо като източник на инфекции при хора.
Сравними данни от страните членки на ЕС имаше само за няколко от предложените епидемиологични индикатори. Такъв е случаят с някои индикатори, свързани с Trichinella и Salmonella. За всеки епидемиологичен показател са дефинирани ключовите елементи на минималните изисквания за мониторинг или инспекция. Това включва популацията от животни, която трябва да бъде целева, етапа от хранителната верига, на който да се направи пробовземането, стратегия на пробовземането, вид и детайли на пробите, които да се вземат, диагностичен или аналитичен метод, който да се използва и определяне на случая. Дадено е общо описание на това как да се избере стратегията на пробовземане за различните видове индикатори.
Препоръчва се Европейската комисия и страните членки да дефинират хармонизирани изисквания за контролирани условия за отглеждане, транспорт до кланицата, държането на животните в специалното помещение преди убиване, които са засегнати в епидемиологичните показатели. Освен това, страните членки са поканени да подкрепят по-нататъшни изследвания за изясняване на факторите, които излагат прасетата от риск за заразяване с Yersinia enterocolitica и ролята на свинското месо като източник на токсоплазмоза у хора.
Прилагането на предложените епидемиологични показатели ще генерира допълнителни данни, които ще представят по-точна картина на епидемиологичната ситуация в ЕС и тези данни могат да се използват за актуализиране на показателите, когато трябва. Препоръчва се страните членки да съобщават данните, генерирани от мониторинга на тези показатели в съответствие с и с използване на рамката, описана в Директива 2003/99/EC. Предложените индикатори трябва да се преразглеждат редовно в светлината на нова информация и данните, генерирани от прилагането им. Предлага се на Европейската комисия и страните членки да организират обучение за осигуряване на хармонизирано приложение на минималните изисквания за мониторинг и инспекция на епидемиологичните индикатори.