Хранителните добавки са концентрирани източници на нутриенти или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, чиято цел е да допълни нормалното хранене. Хранителните добавки с продават под формата на дози, например хапчета, таблетки, капсули или течности в измерени дози и др. Добавките могат да се използват за корекция на хранителни дефицити или за поддържане на адекватен прием на определени нутриенти. В някои случаи, обаче, прекомерният прием на витамини и минерали може да бъде вреден или да причини нежелани странични ефекти, така че, необходими са максимални нива за гарантиране на безопасното им използване в хранителни добавки.
Законодателна рамка на ЕС
Европейската комисия е определила хармонизирани правила за подпомагане на гарантирането, че хранителните добавки са безопасни и правилно етикетирани. В ЕС хранителните добавки се регулират като храни и законодателството се фокусира върху витамини и минерали, използвани като съставки на хранителни добавки.
Главният законодателен документ в ЕС е Директива 2002/46/EC за хранителните добавки, съдържащи витамини и минерали.
Директивата определя изисквания за етикетирането и изисква определянето на ниво ЕС на максимални и минимални нива за всеки витамин и минерал, включен в добавките. Тъй като свръхприемът на витамини и минерали може да има вредни въздействия, Директивата изисква определяне на максимални количества витамини и минерали, включени в хранителните добавки. Тази задача беше възложена на Комисията и се разработва в момента.
Освен това, Приложение II към нея съдържа списък на разрешените витамини и минерали, които могат да се добавят със специални хранителни цели в хранителните добавки. Приложение II беше изменено с Регламент 1170/2009 от 30 ноември 2009.
Витамините и минералите могат да бъдат разглеждани за включване в списъците след оценка от EFSA на научното досие, съдържащо безопасността и бионаличността на отделното вещество. Фирмите, които желаят да продават вещество, не включено в разрешителните списъци, трябва да подадат молба до Европейската комисия.
Ръководство, изготвено от Научния комитет по храните през 2001 г. дава информация за данните, които трябва да бъдат представени в досието, подкрепящи молбата за ново вещество.
Роля и дейности на EFSA
Европейската комисия възложи на EFSA да оцени безопасността и бионаличността на източниците на нутриенти, предложени за добавяне към списъка на разрешените вещества в Приложение II на Директивата за хранителните добавки. През юли 2009 EFSA завърши първата цялостна оценка на веществата, използвани като източници на витамини и минерали в хранителни добавки, продавани понастоящем в ЕС.
Въз основа на работата на EFSA Европейската комисия преразгледа списъка на разрешените витамини и минерали, които могат да бъдат включвани в хранителни добавки.
Между 2005 и 2009 EFSA разгледа общо 533 молби. От тях 186 бяха оттеглени по време на процеса на оценка, а EFSA получи недостатъчни научни доказателства, за да може да оцени почти половината от оставащите молби. Възможни проблеми за здравето бяха идентифицирани при 39 молби.
Оценките бяха проведени от Панела по добавки към храни и източници на нутриенти, добавени към храни (ANS). Оценките на Панела включваха определяне на безопасността на нутриента на нивата на прием, предложени от кандидата, въз основа на най-добрите съществуващи научни познания. Па нутриента от източника, което е ефективността, с която минералът или витаминът се освобождава от източника в тъканите на тялото. Преди това за тази работа отговаряше бившият Панел по добавки към храни, ароматизанти, помощни средства при преработката и материали за контакт с храни (бившият AFC).
.jpg)
Освен това Панелът NDA на EFSA беше извършил задълбочена оценка на възможните вредни здравни ефекти на отделните микронутриенти при прием, надвишаващ хранителните изисквания и, където беше възможно, беше определил Поносими горни граници на прием (ULs) за различните групи от населението. ULs представляват най-високото ниво на дългосрочен дневен прием на нутриент, за което няма вероятност да създаде риск за вредни ефекти за човешкото здраве. ULs, определени от Панела NDA и бившия Научен комитет по храните (SCF) се използват като референтни от Панела ANS в оценката на безопасността на нутриентите, добавяни към хранителните добавки. По време на тази дейност EFSA ще осигури подкрепа на Европейската комисия при установяване на максимални нива за витамини и добавки в хранителни добавки и обогатени храни.
Допълнителна информация:
ГД Здраве и потребители: Хранителни добавки
ГД Здраве и потребители: Добавяне на витамини и минерали
ГД Здраве и потребители: Поносими горни нива на прием за витамини и минерали